Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Изкуствен сфинктер, който би трябвало да е идентичен на естествения, се прилага, след като са опитани различни операции без успех. Главната индикация е да има ниско налягане в уретрата. Не са много урологичните клиники в света, които си позволяват широкото му приложение поради високата му стойност и опасността от увреда при поставянето. Най-честите индикации са:

след операции на простатата;

- при смущения в изпразването на пикочния мехур (спина бифида, менингомиелоцеле);

- травми;

- неврологични причини.

Първият сфинктер е имплантиран през юни 1972 г. в Тексас, САЩ.

Излекуваните болни са в порядъка 77 - 82%. Съвременният сфинктер се състои от няколко компонента: помпа, маншета, която се поставя около мехурната шийка или уретрата, балон, регулиращ налягането и тръбички с клапи, които свързват различните компоненти и в които циркулира специална рентгенова контрастна течност. Балон - регулаторът се имплантира в коремната кухина зад мехура, а помпата - в скротума. С нея се отваря и затваря сфинктерът. Операцията изисква голям опит от хирурга.