Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Интерстициалният цистит е абактериален възпалителен процес. При това заболяване се инфилтрира цялата стена на пикочния мехур, което е причина в напредналия стадий мехурът да бъде с намалени размери и сбръчкан.

Смята се, че 40 до 70 души на 100 000 боледуват от тази форма на цистит. И досега има неясноти за причините и механизма на развитието на заболяването. Смята се, че има автоимунен характер, но съществуват и други причини. Обвинява се и калият, който от урината преминава при повишена пропускливост в мехурната стена и уврежда тъканите. Установява се и повишена хиалуронова киселина в урината, а тя спомага за повишена пропускливост на лигавицата. Под епитела се развива хроничен възпалителен процес. В резултат на него мехурът е ригиден (нееластичен) с намален обем.

Процесът се развива бавно, оплакванията са с голяма давност, повече от година. Болните уринират повече от 10 пъти в денонощието. При повечето има и болка в мехура.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, ехографското изследване (груба задебелена стена), цистография (вижда се намален обем), уродинамичните изследвания (високо мехурно налягане) и цистоскопията, при което могат да се открият и специфични язви (Hunner Ulcus).

Поради това че причинителите и механизмът на развитие не са безспорни, а и защото заболяването обикновено се открива в напреднала фаза, основно значение при терапията все още има симптоматично лечение.

Възможни са и други методи. Може да се прави мехурна дилатация с цел повишаване капацитета на мехура, така че интервалът между уриниранията да е 3-4 часа. Възможно е да се наложи и цистектомия с чревна пластика.

Лечението е трудно и никой метод не гарантира трайно задържане на ефектите.