Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Пряко отношение към сърдечната честота имат хормоните на щитовидната жлеза (тироксин и трийодтиронин), както и тези на надбъбречните жлези (адреналин и норадреналин). При повишена секреция на едните или на другите сърдечната дейност се ускорява над 85-90 в минута, а при по-изразените случаи - над 120-130 удара в минута при състояние на покой. При физическо натоварване честотата е още по-висока, като в редица случаи се явява аритмия - прескачане на сърдечната дейност вследствие есктрасистоли или мъждене на предсърдията с тахиаритмия.

В клиничната практика най-честата ендокринна причина за ускорена сърдечна дейност (тахикардия) е тиреотоксикозата - Базедовата болест или нодозната токсична гуша. Нерядко това е първият симптом на заболяването, който дълго време може да остане единствен и неразпознат. При повечето болни тахикардията е постоянна дори по време на сън. В други случаи тя е пристъпна, със или без аритмия. Кръвното налягане може да има различни стойности - нормално или повишено (по-често високо систолно при нормално или ниско диастолно налягане).

Възрастта на болния е без значение. Млади хора, включително и деца, имат сърцебиене, най-често придружено с отпадналост и лесна физическа умора. Рано или късно се явяват и други симптоми - отслабване на тегло, силен тремор на крайниците, увеличение на щитовидната жлеза (гуша), изпъкване на очите (екзофталм).

Правилно проведеното лечение на тиреотоксикозата води до изчезване на симптомите и нормализиране на пулса. При напредналите, тежки и хронифицирани случаи сърдечните прояви могат да останат трайни вследствие развитието на морфологични промени в сърдечния мускул (тиреотоксична кардиомиопатия).

Много по-рядка ендокринна причина за ускорена сърдечна дейност е феохромоцитомът - ендокринен тумор, изхождащ от срединната част (медулата) на едната или двете надбъбречни жлези, произвеждащ големи количества адреналин и норадреналин. В този случай тахикардията по правило е пристъпна и се придружава от покачване на кръвното налягане. Ритъмните нарушения са много по-редки, обикновено в крайните стадии на заболяването. Останалите симптоми наподобяват тези на тиреотоксикозата, с изключение на гушата и екзофталма. За разлика от тиреотоксикозата в тези случаи бета-блокерите не повлияват, дори обратно - влошават сърдечносъдовите прояви. Лечението е оперативно - махане на тумора.

Ускорена сърдечна дейност може да се наблюдава и при някои други ендокринни заболявания, включително захарен диабет. В тези случаи тя не е израз на директни хормонални ефекти, а на електролитни, обменни или дистрофични промени на сърдечния мускул.