Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Инсулинът е хормон, който се секретира от задстомашната жлеза (панкреас). Бета-клетките в нея са разположени в клетъчни групи с различна функционална характеристика (т.нар. Лангерхансови острови). Техният физиологичен стимул е глюкозата и някои аминокиселини.

При прием на храна инсулиновата секреция нараства и поддържа нормално нивото на кръвната захар чрез стимулиране на нейното разграждане (метаболизъм) в периферните тъкани. При нарушен глюкозен метаболизъм в мускулите и някои други органи същата нараства извънмерно, а това води до повишено превръщане на глюкозата в масти, които се натрупват в подкожните депа и черния дроб.

В резултат телесното тегло нараства, развива се чернодробна стеатоза (мастна инфилтрация на дроба), кръвната захар показва тенденция към ниски стойности, а това стимулира апетита.

Повишеният прием на храна стимулира още повече инсулиновата секреция и така се затваря един "дяволски кръг", водещ до затлъстяване, задръжка на течности, повишено кръвно налягане, нарушения в белтъчната и мастната обмяна с повишение на холестерола и пикочната киселина в кръвта. Тези промени са в основата на т.нар. метаболитен синдром, който води до ранно развитие на атеросклероза с всички възможни усложнения.

При неправилен диетичен режим - големи интервали между отделните хранения (над 4 часа през активната част от денонощието) нерядко се развиват хипогликемични състояния, които се проявяват с богата нервно-вегетативна симптоматика, а в тежките случаи и с нарушения в психичната сфера, дори загуба на съзнание.

С течение на времето секреторната способност на бета-клетките се изчерпва, поради което обменните нарушения не могат да бъдат компенсирани и се развива захарен диабет.

Една от възможните причини за свръхсекреция на инсулин е инсулиномът - доброкачествен тумор на панкреаса, изхождащ от бета-клетките на Лангерхансовите острови, по-рядко - първична хиперплазия на същите.

В тези случаи хипогликемиите са правило и протичат тежко, водейки нерядко до загуба на съзнанието и гърчове (хипогликемична кома).

Ако диагнозата не бъде поставена навреме, може да се стигне до тежки и невъзвратими изменения в централната нервна система, включително до фатални съдови инциденти (инсулт или сърдечен инфаркт).

Лечението на инсулинома е оперативно.