Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Противодиабетните таблетки се използват при захарен диабет тип, когато диета и физическа активност не водят до желаната компенсация. Въведени са преди повече от 50 години и броят им непрекъснато нараства. Подобряват се тяхната ефективност и спектър на действие върху обменните нарушения, изчистват се страничните им ефекти.

Съвременните таблетки за лечение на диабет са 4 групи.

Най-широко разпространение имат сулфанилурейните препарати (СУП) от няколко поколения. Те имат сходен механизъм на действие - стимулират отделянето на собствен инсулин, като ефектът е с различна продължителност. Някои препарати имат по 2 форми - за бърз и за удължен ефект, позволяващ еднократен дневен прием (обикновено сутрин).

СУП често водят до увеличаване на теглото.

По-новите поколения СУП имат максимално физиологичен стимулиращ ефект върху собствената секреция на инсулин при минимален риск от хипогликемии. Повечето имат и важни извънпанкреатични ефекти - подобряват усвояването на глюкозата от периферните тъкани (мускули и др.) и намаляват инсулиновите нужди, повлиявайки инсулиновата резистентност, която е характерна за голям процент от болните с диабет тип 2. Едновременно с това те имат директен благоприятен ефект върху мастния профил (холестерол, триглицериди), кръвосъсирването и биохимията на съдовата стена. Предотвратяват и съдовите диабетни усложнения (ретинопатия, нефропатия, макроангиопатия). Някои препарати се приемат еднократно през деня независимо от храненето, което осигурява оптимален контрол върху кръвозахарните нива и представлява значително удобство за болните.

Други групи противодиабетни перорални средства са бигванидите от групата на метформина и тиацолидондионите. Те намаляват кръвната захар по различни механизми - като потискат производството на глюкоза от черния дроб и засилват действието на инсулина в периферните тъкани, главно в мускулите. Вторично се подобрява и неговото производство. При болни с метаболитен синдром теглото намалява, подобряват се мастната обмяна, артериалното налягане, съхранява се сърдечносъдовата система.

Отделна група са алфа-гликозидазните инхибитори от групата на акарбозата. Те потискат усвояването на въглехидратите в червата и намаляват кръвната захар след прием на храна.

Когато ефектът от приложението на даден препарат е незадоволителен, е показано комбинирано лечение с два или повече препарата с различен механизъм и профил на действие.

Основна цел на лечението е постигане на максимален и комплексен ефект за кръвната захар и останалите показатели, имащи отношение към усложненията.