Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Една година след откриването на "Х" лъчите от Рьонтген през 1895 г. е направена първата снимка на камък в пикочния мехур. От тогава приложението на рентгена в урологията се усъвършенства и заема все по-голямо място в арсенала на изследванията.

"Цветната" снимка, или венозната урография, е въведена в медицинската практика през 1929 г. от Лихтенберг и Суик. Първо се използвали двуйодни препарати за контраст, които били слаби и давали доста странични явления. През последните години благодарение на откриване на трийодните препарати, даващи добър контраст на пикочните пътища, се получава много добър образ, почти без странични прояви.

С времето венозната урография става основно средство при изследванията в урологията. Тя дава сведения за морфологичното и функционалното състояние на пикочоотделителната система. В последните години при направата на "цветна" снимка се използва екран за наблюдение на различните етапи - от бъбрека до уретрата.

Различните заболявания на бъбрека дават характерни изменения в пиело-каликсната му система. Например при възпалителни промени се намира атония на легенчето, деформация на шийките на чашките, нерезки очертания на границите на самите чашки, които могат и да са деформирани.

Всички промени са асиметрични. С напредването на възпалителния процес бъбрекът може да намали размерите си (да склерозира) и функцията му силно да намалее до почти пълно изключване (ням бъбрек). В такива случаи са показани други методи на изследване: ехография, ангиография, ретроградна пиелография, компютърна аксиална томография, изотопни изследвания. При съмнение за възпаление може да се включат и микробиологичните изследвания - посявка на урината и антибиотикограма.