Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Следоперативните хернии са около 5% от всички усложнения след коремна хирургия. Честотата им нараства до 10%, ако има нагнояване на раните. Те се развиват не от разтягане на оперативния ръбец (белег), а зависят от хирургичната техника и от последващите грижи за раната и за болния. Получава се дефект на предната коремна стена. Най-чести са на местата на типичните оперативни разрези - по срединната линия на корема, в лявото или дясното подребрие, над срамната кост след гинекологични и урологични операции. Според мястото на образуване те се делят на срединни и странични, а в зависимост от размера си могат да бъдат малки, средни и огромни, многократно рецидивиращи. Често са многокамерни.

Когато в следоперативните "хернии" не се оформи перитонеален сак, се говори за евентрация. Основните причини за поява на тези хернии са недобрите следоперативни грижи - липса на белтъци, недостатъчни грижи за гастроинтестиналния тракт (газове, нередовно изхождане, повръщане), допускане на кашлица.

За образуването им спомагат и ранното раздвижване и натоварване на болния. Най-важно при тези случаи е наличието на перитонит, инфектиране на раната, некроза, неспазване на правилата за стерилност от персонала.

Консервативното лечение включва носене на специални колани, които облекчават състоянието на болните. В случаите, когато херниите нарушават значително обичайния начин на живот, се прави операция. Тя не е толкова лека, като се има предвид, че нормалните анатомични елементи на коремната стена са силно променени от предхождащите операции и настъпилите впоследствие усложнения. Сега хирурзите са значително улеснени от наличието на различни изкуствени "платна".