Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хидронефрозата засяга горните пикочни пътища. При нея прогресивно се увеличават чашките и легенчето и има атрофия на бъбречния паренхим. Количеството урина, което се застоява в пиелокаликсната система, може да варира от 300-400 мл до няколко литра.

Хидронефрозата бива вродена или придобита, механична или динамична. Вродените са редки и се дължат на нарушено ембрионално развитие на легенчето, уретера, кръвоносните съдове или бъбреците. От своя страна те се делят на: интрауретерни - поради стриктура (стеснение) на уретера, дисплазия и други; екстрауретерни - добавъчни съдове, дистопия на бъбрека и прегъване на уретера, сраствания, ретрокавален уретер.

Придобити хидронефрози има при конкременти на бъбрека и запушване на пикочните пътища, при тумори на пикочната система или притискане отвън при ретроперитонеална фиброза. Освен тази механична пречка има и динамични причини - нарушение във вродената или придобитата инервацията (снабдяване с нерви).

Клиничната картина зависи от причините, довели до хидронефрозата, и от това дали има усложнения. Болестта има 4 стадия:

1. Непроменена големина на бъбрека - няма атрофия на паренхима, а само увеличение на чашките.

2. Увеличени чашки и легенче.

3. Бъбрекът е уголемен, намаление на паренхима.

4. Паренхимът е напълно изтънен.

Обикновено хидронефрозата е едностранна. Когато засяга и двата бъбрека, опасността от усложнения е много голяма - нагнояване, нефросклероза.