Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Под пикочна инфекция се разбира наличие на микроби в урината. При човека те са 5 групи: бактерии, вируси, протозои, гъбички и хламиди. Най-чести са бактериалните причинители.

Организмът разполага със защитни механизми срещу инфекцията: в перинеума и дисталната част на уретрата има микроорганизми - стрептококи, стафилококи (стафилококус епидермидис), ентеробактериацеа, някои анаероби (развиват се в среда без кислород). Те не могат да бъдат отстранени, а и не се налага, тъй като защитават организма от проникнали отвън микроби.

Човекът разполага и с някои общи и локални защитни сили, имунологични функции се изпълняват от специализирана система от клетки, тъкани и органи. Тази система образува антителата. При уроинфекции се намират антитела и в кръвта, и в урината.

Локалните защитни механизми също са важни:

- перинеален - различната киселинност на вагината, перинеума и уретрата и намалена сцепляемост между бактериите на кожата на перинеума.

- везикална - пълно изпразване на мехура и тогава лигавицата му, покрита с муцин, не допуска допира на бактериите до епитела. Определено, макар и слабо, антибактериално действие има и урината.

При нарушаване на някои от защитните механизми настъпва инфекция. Пътищата й за проникване са няколко: кръвен, лимфен, нагоре по хода на уринния ток.

Лечението е комплексно - антибиотици, имунотерапия, физиотерапия, балнеолечение, фитотерапия. За повишаване на локалния имунитет напоследък навлязоха и специфични уроваксини.