Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Невралната мускулна атрофия, известна още като болест на Шарко-Мари-Тут, е наречена на трима велики невролози, които имат най-голям принос при изучаването й. При тях са различни механизмът на увреждане на периферните нерви и инервираните от тях мускули, възрастта, в която се появяват първите симптоми, скоростта на влошаване и начините на предаване на заболяването на следващите поколения.

Най-характерно е, макар и бавното, но неотклонно прогресивно влошаване, с постепенна атрофия на мускулите на подбедриците. Те изтъняват по особен начин и краката добиват вид на обърнати бутилки от шампанско или "щъркелови крака". Много характерна е т.нар. петльова или степажна походка, с високо повдигане на увисналите стъпала, за да не се удрят в пода, поради вялите парализи. Липсват Ахиловите рефлекси и стъпалата често се деформират по характерен начин с повдигнат свод и чукоподобен палец.

Диагнозата е лесна в напредналите случаи.

Лечението доскоро беше само симптоматично, като се прилагаха медикаменти, с които се забавя неотклонно прогресивният ход на заболяването и се подпомага дейността на съхранените мускули и нерви. Последните проучвания върху някои нови медикаменти за лечение в САЩ дадоха много по-големи надежди.

Получените добри лечебни резултати в сравнение с болните от контролната група, на които е прилагано индиферентно псевдолечение (т.нар. плацебо), дават големи надежди. Отчетено е значително подобряване на състоянието на част от болните при проведените клинични и параклинични проследявания и контроли.