Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Човешкият вариант на болестта "луда крава" е известен сред невролозите като болест на Кройцвелт-Якоб (спонгиформена- гъбичноподобна енцефалопатия), която се причинява от т.нар. приони. Това са белтъчни частици без ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) и следователно не са живи организми, истински вируси. Въпреки това обаче те се "размножават" чрез делене. Могат да се предават на хора и животни (едър рогат добитък) и предизвикват тежко и смъртоносно заболяване. За съжаление прионите не могат да бъдат унищожени при обичайната термична и друга обработка на месото, на части от мозъка и нервна тъкан от болни животни.

Смята се за възможно заразяването чрез консумация на месо от болни животни при определени обстоятелства.

Описани са заразявания на хора при трансплантация, включително на очни лещи, пластика с твърда мозъчна обвивка от трупове и чрез вградени мозъчни електроди за лечение на някои неврологични заболявания. Болестта е предавана и чрез хормони, получени от хипофизни жлези на починали болни.

Не е доказано досега заразяване с кръв, слюнка, урина и изпражнения.

При хората характерни за заболяването са различни комбинации от симптоми на прогресивно оглупяване. Те започват като "депресия", нарушения на съня, загуба на апетит, разсеяност, забравяне, слаба концентрация, отпадналост и отпуснатост. Когато се появят много характерните необичайни мускулни потрепвания и движения със залитане и нестабилно ходене, диагнозата вече е твърде очебийна и относително лесна. Засега обаче тя може да се докаже само след смъртта на болния или чрез мозъчна биопсия (изследване на парче от мозък). Смъртта настъпва от 6 месеца до 2 години след началото на болестта.

Досега няма описани болни от човешкия вариант на болестта у нас. Смята се, че директното предаване е възможно само при непосредствен контакт на заразена нервна тъкан с отворена рана. Трябва да се избягва яденето на мозък и продукти от телешко и говеждо месо от страни и райони с болни животни. Единственият път за борба с тази необичайна смърт засега е ефективният ветеринарен контрол и обществената отговорност на институциите. Броят на болните и починалите от болестта е нищожен в сравнение със стотиците хиляди умиращи всяка година от инсулти, инфаркти, СПИН, рак и други смъртоносни болести. Силният социален отзвук е породен от революционно новата причина - прионите, които не могат да се унищожават ефективно, и от нелепата възможност да умреш при най-естествен и целесъобразен начин на живот поради сляпа случайност, без да можеш активно да се защитиш от сигурна смърт.

Повече от един болен член от дадено семейство е наблюдаван при 5-10% от описаните досега вече стотици случаи. Засяга еднакво и двата пола - мъже и жени между 16- и 82-годишна възраст, но най-често между 60 и 64 год. Особена е формата, за която се смята, че е предизвикана от заразяване на човека от болно животно. Този вариант се характеризира с по-ранно начало - средна възраст около 30 години и малко по-продължително протичане (над една година от началото на симптомите), с по-ранно проявяване на психиатрични отклонения, включително депресия и промени на личността. Особено внимание трябва да се проявява при изследване на мозъка на болните чрез биопсия (изследване на парче от мозъка на болния) и при аутопсия на болни, поради опасност от заразяване. Налице е много характерна атрофия (стопяване на части от мозъка) на челните и предните слепоочни дялове на мозъка, което може да се установи с КТ (компютърна томография) или още по-прецизно с МРТ (магнитно-резонансна томография).