Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Най-честата причина за намалена подвижност на едната гласна връзка са различни увреждания на моторните нерви. Това става предимно заради хирургически интервенции в областта на шията (на щитовидната жлеза), гръдния кош. Възможни са и други причини, които притискат левия или десния блуждаещ нерв, като например заболявания на средостението, хранопровода, белите дробове, шийните структури, аортната дъга, предсърдията.

Оплакванията са най-често минимални, като например леко дрезгав глас без задух и се наблюдават при травми на гръбначния стълб, неопластични заболявания и други неясни фактори, които понякога не могат да се докажат. По тази причина е задължително изследване на пациента от различни специалисти и използване на различни визуализиращи средства.

Симптомите на едностранната ларингиална парализа зависят от нивото на прекъсването на ларингиалния нерв. При силно увреждане и засягане на горния ларигиален нерв има и симптоми на смущения в гълтането поради факта, че нервът носи и сетивна инервация за гълтането, докато при лезия в долните сегменти смущенията са само в зоната на гласната връзка. Много често едностранната парализа се наблюдава по време на грипни епидемии с обхващане от възпалителния процес на възвратния нерв (неврит).

Диагнозата на едностранната парализа на гласната връзка се установява лесно, като се използва индиректната ларингоскопия с фониране, което може да се извърши и със запис на ланигостробоскоп. При липса на сериозни други заболявания, които да се преценят като причина за прекъсване на нервите, парализата може спонтанно да отзвучи след 8-10 месеца. За ускоряване на този процес се прилагат различни стимулиращи нервната регенерация средства, но по принцип тази терапия остава без особен ефект.