Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Глаукомата е сериозно очно заболяване и основна причина за нелечима слепота в напреднала възраст. Има различни видове глаукоми, които се проявяват с разнообразни симптоми. Когато повишеното вътреочно налягане (ВОН) се дължи на травма, възпаление, вродена аномалия, туморен процес, глаукомата се нарича вторична и обикновено се засяга само едното око. По-често причината за глаукомата не е известна - първична глаукома.

Болестта се развива незабелязано, без болки и външни прояви. Някои засегнати разбират, че са ослепели с едното око, едва когато започне да намалява зрението и на другото. Това коварно протичане води до късно поставяне на диагнозата в напреднал стадий на зрително увреждане.

Болните трябва да знаят, че "каквото вземе глаукомата, назад не връща". По-рядко тя протича с пристъпи от повишено ВОН (с болка, зачервяване и смущение в зрението). Те имат различна продължителност. При тази форма на глаукомата болните търсят помощ по-рано.

Глаукомата изисква непрекъсната терапия и проследяване от офталмолог. Лечението е с очни капки, лазер или операция според състоянието на компенсация и наличието на зрителни увреждания.

При напреднал стадий на глаукомата се провежда хирургическо лечение. Най-често с операцията се постига намаление на вътреочното налягане и стабилизиране на състоянието. Болните се нуждаят от редовно следоперативно проследяване и лечение. Може да се наложи повторна операция в различни срокове (10-15% от случаите).

Задължително е извършването на компютърна периметрия през 3-6 месеца (според назначението на офталмолога), както и изследване състоянието на очното дъно и зрителния нерв с офталмоскопия.

При някои болни се прилага следоперативно лечение с лазер за постигане на по-добър резултат. Лазерното лечение, извършено от офталмолог, не е опасно за очите и няма неблагоприятно отражение върху организма.

Основно значение за успешното лечение има ранната диагноза. Когато в семейството има болни от глаукома, рискът е по-висок. Колебанията в кръвното налягане и исхемичната съдова болест също повишават риска. Диагнозата може да се постави само от офталмолог чрез изследване на зрението, очното налягане и очното дъно. Добре е такива прегледи да се извършват един път годишно дори при липса на оплаквания във възрастта след 60 г.