Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Анизометропия означава разлика в пречупването (рефракцията) между двете очи над 2,0 диоптъра. Понякога и по-малка разлика от 2,0 диоптъра може да се отразява на виждането.

Некоригирана анизометропия при деца може да доведе до амблиопия - трайно намаление на зрението на окото с по-висок диоптър главно при далекогледство. При навременна корекция децата понасят добре анизокорекцията (очила с различни диоптри на двете очи) и запазват зрението си.

При анизометропията образите в двете очи са с различна големина - анизейкония, причинена от различните диоптри на очилата.

За да се намали анизейконията, се прилагат оптични техники. При по-голяма разлика между двете очи (над 5,0 диоптъра) единственото оптично решение са контактните лещи особено когато се търси сливане на образите и развитие на дълбочинно стереоскопично зрение. При възрастни най-често анизометропията се дължи на едностранна висока миопия (късогледство). Предписват се контактни лещи, за да се избегне и призматичният ефект (изкривяване на образа) при носене на стъкло с висок диоптър.

Подобни проблеми възникват и при болни след екстракция на перде, когато не е имплантирана вътреочна леща.

Най-често пациентите могат да понесат сферична анизейкония при разлика на образите от 5 до 8% без нарушение на стереопсиса (сливане на образите). При носене на контактни лещи в такива случаи може да настъпи затруднение в сливането на образите при по-голяма разлика в големината на образите от 8 до 10%.

Целта на оптичната корекция винаги е да се постигнат максимално зрение на двете очи и сливането на образите. При липса на оплаквания може да се приложи значима анизокорекция и да се постигне пълноценно пространствено (стерео) зрение.