Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Когато при операция на рак на млечната жлеза се окаже, че над 10 лимфни възела са метастатични, се препоръчват 6 курса адювантна химиотерапия - не по-малко. Предполага се, че има по-висок риск както от локален рецидив, така и от по-далечно разпространение на заболяването. Това е особено важно за по-младите пациенти - под 50 г., тъй като при тях ефектът от това лечение е по-изразен.

Интервалът между химиолечението и лъчелечението е средно между 3-4 седмици, т.е. организмът на болния да се е възстановил и лабораторните изследвания на кръв и урина да са нормални.

Една седмица е кратък срок, но ако пациентът се чувства бодър, няма оплаквания и изследванията са нормални, би могло да се започне лъчелечението.

След представяне на информация за рецептори към естроген, прогестерон се решава дали ще се провежда ендокринно лечение.

Изследването за HER-2-new дава информация за биологията на тумора и прогнозата. Отразява се при подбора и на останалата терапия.

При всяко отделно злокачествено заболяване, подходящо за химиотерапия, има утвърдени схеми на лечение, включващи едно или повече лекарства в индивидуализирана за болния доза през определен интервал от време. Интервалът между курсовете най-често е 3 седмици - 21 дни, но има и други варианти. При част от схемите е 28 дни, а при прилагане на нитрозурейни препарати интервалът е от 6 до 8 седмици между отделните курсове.

При част от химиотерапевтиците са регистрирани и дозови режими за ежеседмично прилагане. Този график е препоръчителен и ориентировъчен и се спазва само ако болният е изцяло възстановен от предходния курс, има нормални изследвания и по преценка на лекаря е подходящо да се продължи химиотерапията.

Всеки болен получава информация за вида на схемата и интервала от лекуващия го химиотерапевт и трябва стриктно да го следва.