Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

За рака на дебелото черво в последните години се натрупаха достатъчно медицински доказателства за ефективни химиотерапевтични и биологични лекарства, които повлияват благоприятно преживяемостта и правят това заболяване хронично и подходящо за системно лекарствено лечение.

За да има по-голям ефект лекарственото лечение, е желателно максимално да се отстрани туморът.

При разпространено заболяване се стига до опериране на 2-3 съседни или далечни органа и се провежда т.нар. тероична операция с цел да се постигне максимален контрол над заболяването, както е в този случай. След такава операция на видимо радикално отстранен тумор и метастази се препоръчва системна химиотерапия с цел да се доунищожат невидими с просто око разсейки. Лечението може да доведе до анемия, но причините обикновено са по-комплексни и анемията се дължи и на основното туморно заболяване, предходното оперативно лечение и на множество други причини: на проведеното химиолечение или лъчелечение, на вида на използваните химиотерапевтици, на храненето, на други придружаващи страдания и т.н.

Може да се лекува с подходяща диета с допълнителен внос на желязо, а има и растежни фактори, стимулиращи производството на червените кръвни телца (ниският им брой е причина за анемията). Растежният фактор, стимулиращ диференциацията на червени кръвни клетки, се нарича еритропоетин. Има регистрирани у нас и еритропоетин стимулиращи протеини, които лекуват химиотерапевтично обусловената анемия и подобряват ефекта от химиолечението и качеството на живот на болните. Те са добра алтернатива на кръвопреливанията, защото няма риск от заразяване с хепатит В и С или HIV и от другите усложнения на хемотрансфузиите. Ефектът настъпва 3-4 седмици след началото на лечението с еритропоетин L или ? или дарбепоетин-L. Тове лечение е подходящо при болни с хемоглобин под 10 г/л.

Страничните явления са леко изразени, рядко се появяват и се изявяват с главоболие, повишаване на артериалното кръвно налягане и склонност към тромбоемболични инциденти. При част от болните се налага да се добави лечение с желязо.

Ако по време на химиотерапията се появи тласък на заболяването, се провежда втора линия химиотерапия.