Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Това са злокачествени новообразувания, които могат да възникнат от мезодермата (съединителната тъкан) на тялото. Представляват около 7% от саркомите в детската възраст и са на пето място по честота. Малко по-чести са от костните тумори при момчетата и при бялата раса. Повечето се развиват вследствие на вродени или придобити генни мутации, регулиращи клетъчния растеж и делене.

Поддават се на успешно лечение, главно чрез комплексен подход - оперативен, химиотерапия, лъчелечение. Има различни хистологични варианти.

Важно е установяването на степента на прорастване в околните тъкани, а това изисква добре взета биопсия. Патологът играе голяма роля в определяне на диагнозата и прогнозата и затова трябва да участва винаги заедно с хирурга, химиотерапевта и лъчетерапевта при екипното определяне на лечебната тактика.

Прогнозата се определя от размера на тумора, хистологичната степен на диференциация и стадия. С относително най-лоша прогноза са туморите с ретроперитонеална локализация (от вътрешната страна на корема).

Клинично се изявяват с поява на бучка с плътна консистенция, която нараства и по-късно се появява болка особено ако туморът притиска нерв. Трябва да се обърне внимание на 3 основни характеристики - размера на тумора, консистенцията (плътността), болката. При възрастните тумор над 5 см е много вероятно да бъде злокачествен, също и ако е по-плътен или по-твърд от съседните мускули. Значително втвърдяване или болезненост се наблюдава при притискане на периферен нерв. Това е по-типично при тазовите тумори, които достигат големи размери, преди да бъдат открити. Вторичното инфилтриране (прорастване) на нерва пък причинява постоянна провеждаща се по хода на нерва болка. При част от пациентите има общи оплаквания от повишено изпотяване, загуба на тегло.

Трябва да се определят степента на прорастване и степента на разпространението му. Задължително се правят компютърна томография на белия и черния дроб, сцинтиграфия на кости, евентуално ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), лабораторни изследвания.

Успешното лечение зависи от правилно извършената биопсия, точността на диагнозата и стадия.

Лечебната тактика трябва да се определи от екип специалисти - онкоортопед, химиотерапевт, лъчетерапевт, патолог, специалист по образна диагностика. Оперативно лечение трябва да се приложи при всички подходящи случаи и да бъде онкологично издържано. При високозлокачествените варианти може да се проведе следоперативна химиотерапия и/или лъчетерапия.