Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ракът на ендометриума е един от най-честите - при 6% от злокачествените заболявания сред жените.

Ракът на тялото на матката се среща при жени на възраст между 55 и 65 г., но в 5% е при жени под 40 г. Рискови са нераждалите, жени с наднормено тегло, със захарна болест и високо кръвно налягане.

Неблагоприятни фактори са повишено ниво на естрогени в организма; поликистоза на яйчниците; ановулаторни менструални цикли; гранулоклетъчен рак на яйчниците; напреднало чернодробно заболяване. Други повишаващи опасността условия са продължителна естрогенна експозиция (ранно менархе и късна менопауза - над 52 г., увеличава риска от ендометриален рак 2,4 пъти); неправилни мензиси, безплодие, стерилитет.

Фамилна анамнеза за майка или баба с ендометриален рак увеличава 3 пъти риска, а с дебелочревен рак - 2 пъти.

Доказано е, че има 50% намаление на риска от ендометриален рак, когато се използват 12 месеца орални контрацептиви (противозачатъчни) и тази протекция трае 10 г. след спирането им.

Възможно е да има слаб протективен ефект на тютюнопушенето, но трябва да се съотнесе с потенциалния риск от рак на белия дроб и сърдечносъдовите заболявания.

Ранен симптом е поява на кървене след критическата възраст и в 75% от случаите може да се докаже ранен рак на матката. Диагнозата се поставя въз основа на ехографско изследване на малък таз, пикочните пътища и черен дроб, хистероскопия и фракциониран кюртаж, цистоскопия, ректоскопия, рентгенова снимка на бял дроб, скенер (КАТ) на корем и изследване на рецепторите към естроген и прогестерон в туморната тъкан. При по-диференцираните типове е по-често наличието на рецептори към естроген и прогестерон, а оттам и чувствителността към хормонално лечение. Всеки отделен случай трябва да се изследва, за да се определи дали е хормонозависим. Следоперативно при жени с положителни рецептори за естроген и/или прогестерон, които имат висок риск от рецидив или метастазиране, засега се прилагат гестагени за около 6 месеца. Това води общо до удължаване на безрецидивния период и общата преживяемост, но за съжаление разликата не е голяма.

Относителни противопоказания са наднормено тегло, разширени вени, захарна болест. Локалните рецидиви могат да се повлияят добре от палиативно перкутанно лъчелечение (през кожата на корема). При 1/3 от болните с далечни метастази, неповлияни от хормонотерапията, може да се получи ефект от химиотерапия.

Проследяването е на всеки 3 месеца до 2 години, после на 6 месеца. След петата година - 1 път годишно.