Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ракът на тестисите е рядък (около 12%), но е сред най-честите злокачествени заболявания на младите мъже на възраст между 20 и 35 г. Над 40 години е много рядък.

Рисков фактор е крипторхизъм (неслизане на тестиса от корема в тестикуларната торбичка). Тогава има опасност както за неслезлия тестис, така и за срещуположния нормално слязъл в торбичката тестис.

Друго условие е рак в другия тестис.

Носителството на HIV и синдромът на Клайнфелтър също са рискови фактори.

Клинично може да има оток или неболезнена бучка в тестиса, усещане за тежест, болка или втвърдяване. При напреднало заболяване може да има коремна болка, загуба на тегло, гинекомастия (увеличаване на млечните жлези), смущение при уриниране, задух, кръвохрак, главоболие или костни болки.

При диагностицирането всяка съмнителна туморна маса трябва да бъде изследвана, за да се изключи тестикуларен рак. Тъй като този рак може в 85%-90% да бъде излекуван, е от изключителна важност правилно да бъде определен хистологичният вид на тумора и стадият на заболяването, които имат голямо прогностично и терапевтично значение.

Тестикуларните тумори са две големи групи: семиномни (с по-добра прогноза) и несеминомни.

Това са едни от най-чувствителните тумори на лечение в онкологията. Само при правилна комплексна терапия може да се постигне в над 90% излекуване на болните.

Лечението започва с радикална операция в зависимост от стадия и вида на тумора и се последва от лъче- или химиолечение.

Химиотерапията проявява известна токсичност по отношение на плодовитостта. Около 25% от пациентите имат олигоспермия или нарушения в спермата още преди лечението. Почти всички пациенти са олигоспермични по време на химиотерапията. За щастие много пациенти възстановяват продукцията на сперма след завършване на лечението и излекувани могат да създават поколение. Препоръчва се да се изчака 3-4 години след края на химиотерапията за планиране на деца. За радост децата на лекуваните пациенти нямат повишен риск от вродени малформации.

Преди провеждането на химиотерапия при несеминомните тумори и при част от семиномните се препоръчва да се съхрани сперма в течен азот за евентуално ин витро оплождане, ако се наложи.