Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Това е най-честото злокачествено заболяване сред жените в Европа и САЩ - една от всеки осем жени развива рак на млечната жлеза.

Честотата на заболелите с рак на млечната жлеза нараства с увеличаване на възрастта, но степента на повишаване на честотата намалява след менопаузата.

Петгодишната преживяемост на пациентите с рак на млечната жлеза е 87,5%.

Рискови фактори са фамилна история за рак на млечната жлеза на майка, баба и т.н., мутации на BrCa1 и BrCa2; напредване на възрастта, ранно менархе (поява на мензис), късна менопауза (спиране на мензиса), при нераждали или първо раждане след 30- годишна възраст, атипична хиперплазия в млечната жлеза; предходни биопсии на млечната жлеза; дълготрайна хормонално-заместителна терапия; ранно излагане на йонизираща радиация.

Ракът на гърдата се различава от доброкачествените тумори именно по това, че могат да се появят метастази след операцията след месеци или години.

От началото на появата на раковата клетка до възможността ракът да бъде диагностициран (около 30 удвоявания на клетките) има достатъчно условия за образуване на микрометастази. След комплексното лечение - оперативно, лъчево, химио- и хормонолечение, се постига локален и системен контрол над заболяването, а в част от случаите се постига излекуване. Съществува обаче риск да останат микрометастази в различни органи - най-често в костите, другата млечна жлеза, черния дроб, плеврата, белия дроб, яйчниците, мозъка и др. След различно дълъг период от време, при определени обстоятелства - стрес, понижен имунитет, хронично пренатоварване, а понякога без видима причина могат да се изявят клинично доловими метастази в изброените един или повече органи - мишени.

Затова е много важно проследяването на болните с рак на млечната жлеза. Навременното откриване на рецидив при органосъхраняваща операция или на тумор на другата гърда е условие да се направи радикална операция с цел излекуване на болната.

Проследяването до третата година се прави на 3 месеца, а след това на 6 месеца от онколог химиотерапевт. Провежда се клиничен преглед, рентген на бял дроб, ехографско изследване на черния дроб, изследване на кръв и урина, гинекологичен преглед, костна сцинтиграфия.

При доказване на далечни метастази, в зависимост от локализацията, големината им, индивидуалните особености се определя лечебната тактика. Използват се ендокринна терапия, химиотерапия, имунотерапия, бифосфатна и др. в различни комбинации. Това позволява да се увеличи средната преживяемост при метастазирал рак на млечната жлеза от 2 г. на 4,5, а понякога дори до 10 години.