Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Усложненията, които могат да се получат при имплантация на пейсмейкър (изкуствен кардиостимулатор), могат да бъдат хирургични или технически (проблеми в системата на пейсмейкъра). Поставянето на кардиостимулатор изисква малка хирургическа обработка и подготовка на мястото на имплантацията му, което в ранния постоперативен период може да доведе до лек дискомфорт в това място, но той преминава с приема на леки обезболяващи лекарства. Друго ранно усложнение може да бъде хематом в това място, особено при пациенти, които са на антикоагулантна или антиагрегантна терапия или имат нарушения на кръвосъсирването. Обикновено е достатъчна локална терапия при неголемите хематоми и рядко се обработва хирургично при неспиращо кръвотечение. Инфекция на раната и пейсмейкърната система по статистически данни се среща в 1-2% от случаите. Вследствие на инфекцията може да се образува ерозия и раната да се отвори или наличието на бавно увеличаваща се ерозия да бъде израз на вяла неактивна инфекция, която може да доведе до разрушаване целостта на тъканния и шевния материал, поддържащ пейсмейкъра. Лечението е комплексно и включва както хирургична обработка и възможна замяна на пейсмейкъра, така и антибиотична терапия. Най-добър вариант за лечение на усложненията е, ако то се провежда в болницата и при специалиста, който е имплантирал пейсмейкъра, или в специализирани отделения на болниците по район. От голямо значение за пациентите с кардиостимулатор е да бъдат контролирани периодично по назначен от специалистите график, например 2-4 месеца в началния период. Съществуват и други хирургични усложнения, които са много по-редки -тромбоза на вената, пробив на съд или сърцето и др.

Пейсмейкърът е устройство, което подава електрически импулси от вградената в него акумулираща батерия и чрез електроди те достигат до сърцето. Те се въвеждат по венозен път и се използват за лечение на аритмии с ниска сърдечна честота, а при някои случаи - с висока честота. При поставянето на пейсмейкъра могат да се получат усложнения при венозното въвеждане на електрода, при оформяне на джоба (мястото за апаратчето) и при нарушена функция на стимулатора. В тези случаи най-често се размества електродът и тогава липсват електрически импулси, които стимулират сърцето. Друго нарушение, което много рядко се получава, е запушването (тромбозирането) на вена субклавия. Въпреки че това се наблюдава при 8 до 20%, пациентите не го усещат в повечето случаи поради постепенното запушване и образуване на допълнителни пътища (колатерали) на кръвта. Ако има подуване и притискане, се използват лекарства за разреждане на кръвта (антикоагуланти). Свиването на лявата диафрагма синхронно с електрическите импулси и боцкането може да се отстранят с намаляване на силата на електричеството.

Пробиването (перфорация) на сърдечния мускул при съвременните електроди е изключително рядко усложнение. Чувството за придърпване и подвижност на апаратчето или нарушение на кожната повърхност се дължи на проблеми в хирургичната техника при оформяне на джоба и зашиването му.

Инфекциите са изключително редки в ранния период, но ако това се получи, особено в късен период, най-често цялата система на пейсмейкъра трябва да се отстрани. При проблеми с електрическите сигнали, които могат да не достигнат до сърдечната повърхност, се търсят пречупване на електрода, неподходящо програмиране, изтощаване на батерията, постоянно магнитно поле и други.

От всички изброени дотук усложнения се вижда, че те са много и разнообразни, но в ръцете на опитни специалисти - кардиолози и кардиохирурзи, рискът от тях почти се свежда до нула. Пейсмейкърите се поставят в специално определени за целта кардиологични центрове, по-големите болници в страната и само при спешни случаи се използват временни устройства навсякъде, където има възможност за това.

Да напомним: пейсмейкърът е кардиостимулатор, който подава електрически импулси от вградена в него батерия и през електроди контактува със сърцето. Според вида аритмия има различни видове. Поставянето им е по хирургичен път и се извършва от специално подготвени лекари кардиолози в специализирани кардиологични отделения. Режимът на живот след поставяне на пейсмейкър не зависи от наличието на апарата, а от основното сърдечно заболяване, довело до нуждата от електростимулация.

Ако пациент, прекарал сърдечен инфаркт, има нужда от пейсмейкър и му е поставен, то режимът включва лечение на последствията от инфаркта и рисковите фактори, довели до него. Основните изисквания, които трябва да спазват пациентите с електростимулатор, са да не се подлагат на изследването с магнитен резонанс или директен контакт с магнит, защото може да се блокира временно апаратчето и да предизвика сериозни нарушения в ритъма. Важно е да се знае, че въпреки подобрените качества на съвременните стимулатори те имат съответна трайност на батериите и поради това трябва да се контролират до изтичане на срока на годност. След това се заменят с нови батерии. Обичайно се контролират на 3 и 6 месеца според вида на стимулатора чрез електрокардиограма, а понякога и холтер.

В специализираните центрове се използва и компютърна апаратура. При всяка промяна на състоянието на пациента с пейсмейкър, свързано с промяна в електрокардиограмата, се налага консултацията му от специализираните за това кардиологични кабинети.