Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Пълният AV-блок е нарушение на функцията на електрическата система на сърцето, при което електрическите импулси се блокират в един от възлите на тази система (AV-възел). Той се намира в преградата на сърцето, приблизително между предсърдията и камерите. Счита се, че вроденият пълен блок се дължи на ненормално развитие на електрическата система на сърцето още в утробата на майката. Може да е съчетан с други вродени пороци на сърцето или да се наблюдава при системно заболяване на майката (най-вече лупус еритематодес).

Диагнозата се установява с електрокардиограма, където се вижда разместване на отделните комплекси и ниска сърдечна честота 40-60 удара в минута. Често това става случайно, тъй като обикновено липсват оплаквания. Лечение се препоръчва само ако са налице признаци на сърдечна слабост, сърдечна честота под 50 удара в минута и синкопални прояви (краткотрайна загуба на съзнание). Лечението се състои в поставяне на пейсмейкър (изкуствен симулатор на електрическите импулси). Процедурата е кратка и без особени рискове, а ефектът - голям. Трябва да се поставя дори и при деца с упорити камерни аритмии или понижена физическа активност. Препоръчва се ранно поставяне на пейсмейкър, защото е доказано, че децата развиват симптоми като възрастни.

При възрастни с вроден пълен AV-блок пейсмейкър се препоръчва дори ако нямат оплаквания. Причината за това е високата честота на синкопите и увеличената смъртност в тези случаи. Друга причина за изкуствена електростимулация е постепенното намаляване на сърдечната честота дори под 40 удара в минута и недостатъчност на митралната клапа.

Поставянето на пейсмейкър е хирургична процедура. Прави се в специализирани кардиологични клиники от обучени специалисти, след проведени предварителни консултации и изследвания (ЕКГ, холтер, ехокардиография и др.).

Понякога е възможно причината за измененията в ритъма да е в лечението. Например бета-блокерите могат да забавят сърдечната честота повече от необходимото и това да е съпроводено с чувство за дискомфорт така, както могат да предизвикат и смущения в проводимостта на електрическите импулси в сърцето (например A-V блок). Естествено трябва да се отчете и нормалната честота без лекарства и състоянието на сън и активност на организма.

Разнообразието на причини за измененията на ритъма е голямо, но често такива въобще не се откриват. Тогава по-голяма роля играе нервната система и е достатъчно да се приема подходящо успокоително, за да се реши проблемът. Ако има достатъчно клинични данни за сърдечно заболяване, тогава наред с холтера трябва да се проведат и други изследвания - ехокардиография, стрес-тест, при необходимост коронарография и др., които да изяснят детайлно механизма на заболяването и как да се лекува.