Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Връзката между пиелонефрита и хипертонията е несигурна и недоказана.

Високото кръвно налягане не се среща по-често при болни с хронични пиелонефрит даже когато бъбречната функция е добре запазена. Това важи и когато страда само единият бъбрек или той е отстранен хирургично.

Пиелонефритът е чест при деца вследствие рефлукс на уретерите или инфекции на пикочно-половите пътища. Той може да протича безсимптомно в течение на години до изява на бъбречна недостатъчност и единствената поява може да бъде артериална хипертония в детска възраст. Това налага подробно изследване на бъбреците при поява на високо кръвно у децата.

Нямаме реални основания да се ограничаваме в използването на диуретици при лечението на артериалната хипотермия у тази категория болни. Те са осбено необходими, когато съществува и сърдечна недостатъчност или при възрастни пациенти.

Макар и рядко, болните с пиелонефрит и хипертония могат да имат нарушена бъбречна функция (бъбречна недостатъчност). Тогава ролята на нефролози, уролози и кардиолози е да определят във всеки отделен случай степента на бъбречна недостатъчност, подходящите диуретици и тяхната дозировка, защото болните от тази група са неподатливи към тези лекарства. Определени медикаменти трябва да се избягват при изразена бъбречна недостатъчност, поради възможност от предозиране на калия в организма. Лечението обикновено е комплексно и комбинирано с много медикаменти и изисква постоянен и компетентен контрол от страна на специалистите - нефролози и кардиолози.