Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Диарийният синдром, или както е по-популярно - диарията, е клинична проява на голяма група инфекции, причинявани от бактерии, вируси и паразити. Диарията е съпроводена и от други симптоми като гадене, повръщане, температура, главоболие, отпадналост, мускулни болки и спазматични болки в корема. От медицинска гледна точка най-сериозен е проблемът с обезводняването и загубата на соли, като тежките форми могат да застрашат живота.

Най-честите бактериални диарии са холера, салмонелози, дизентерия, колиинфекции и др. Паразитози като ламблиоза, криптоспоридиоза, амебна дизентерия и др. също причиняват диария. Вирусите са внушителна група от различни семейства и родове, представени от множество варианти: ротавируси, чревни аденовируси, ентеровируси, коксаки вируси, еховируси, норовируси, астровируси и др.

Диария има и при хранителни отравяния от храни не само заради бактериите, но и заради образуваните от тях токсини. Най-типичен пример за това са стафилококовите хранителни отравяния. При тези случаи, както и при вирусните гастроентерити инкубационният период е къс и освен диария има повръщане и то е доминиращ симптом.

Болести с диария има целогодишно, така че няма само "летни" диарии. Всичко зависи от условията за размножаване на причинителите. През топлите месеци (лято и ранна есен) предаването на чревните инфекции е улеснено и това обуславя тяхната лятна сезонност (оттук изразът "летни диарии").

У нас всяко лято нарастват случаите на ентероколити, салмонелози и колиентерити. Това говори лошо за нивото на обществената и личната хигиена.

Механизмът на предаване на чревните инфекции е фекално-орален. Техните причинители се отделят чрез изпражненията на болните, а заразяването става при попадането им в храносмилателната система на възприемчиви хора (без имунитет). Най-често този механизъм се включва при тесен битов контакт и тук е основната роля на мръсните ръце.

Значение имат и мухите като механичен преносител на причинители на чревни инфекции. Става и чрез храни - сурови плодове и зеленчуци, замърсена при приготвянето храна, която не подлежи на термична обработка, или пък е пипана след нея.

Много интензивни са "водните" взривове от чревни инфекции заради замърсяване на питейната вода. Това заразяване е много лесно, защото водата се използва от всички, и то без преваряване - например за пиене, за приготвяне на безалкохолни напитки и на лед, за таратор и т.н. Причина за водните епидемии са повреди във водопровода и режимното водоподаване. При тях може да се смесят отпадни води с питейната.

Но при нарушени санитарно-хигиенни норми диарии възникват независимо от сезона. Епидемиологичната статистика е богата с примери за взривове от чревни инфекции през цялата година, защото основните фактори за предаване на заразата - храната, водата и предметите от бита, винаги могат да бъдат замърсени с патогени и паразити. Постоянно са налице и източници на инфекция (болни и заразоносители), както и факторът с безспорно най-голямо значение за битовия път на разпространение на чревните зарази - мръсните ръце.

Класическите начини за предпазване, обобщени като "златни правила" на СЗО, се основават на един принцип за всеки причинител. Защото разпространението на всички причинители е свързано основно с мръсни ръце, храна и вода.

Нужни са постоянни мерки срещу замърсяването на храните с микроби; винаги да се обработват термично (на висока температура и за по-дълго време); приготвената вече храна, ако не се изяде веднага, трябва да се съхранява или на висока температура (над 60 градуса) до поднасянето й, или бързо да се охлади до под 10 градуса и да се пази в хладилник.

От значение е поддържането на чистота в помещенията и особено на местата и повърхностите за приготвяне на храна, както и да няма допир между сурови и сготвени храни.

Превантивните мерки по отношение на водата включват пречистване и хлориране на питейната, хлориране на водата в плувните басейни.

Ограничаване на чревните инфекции се постига и чрез контрол върху източниците им - временно трябва да бъдат отстранявани от работа болни и носители в общественото хранене, деца и персонал от детски заведения и др. В заразния период трябва да се осигури адекватна изолация на болните дори когато лечението е домашно.

Най-голямо значение има обучението на населението, включително децата, да спазва лична хигиена и редовно и правилно да си мие ръцете.