Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Варицелата (лещенка) е една от най-масовите вирусни инфекции при човека. Причинява я херпесен вирус на име варицела зостер вирус. О нея избухват епидемии, но има и отделни, несвързани прояви на херпес зостер.

Възприемчивостта към варицела е много висока и поради това почти всички я изкарват още след първата си среща с вируса като деца. Около 90% от навършилите 15 г. са преболедували варицела, но ной-вече децата от 4 до 7 г. В детски колективи - ясли, градини и училища, варицелата има епидемични взривове сред почти всички, които не са боледували и нямат имунитет. В младежките възрастови групи процентът на преболедувалите е 95%.

Варицелата е най-масовата заразна болест у нас. През 2004, 2005 и 2006 г. са я карали съответно 35 915, 24 695 и 30 315 души.

Характерни за нея са сезонност (зима и пролет) и цикличност (през няколко години).

Човек може да се зарази само при пряк контакт с болен от варицела или от херпес зостер. Предаването става по въздушен път с капки и секрети от горните дихателни пътища на болния или при директен контакт с течността, която изпълва мехурчетата при типичния обрив на херпес зостер.

Варицелата е една от най-силно заразните болести особено в началния стадий на поява на обрива. Рискът за контактни, които не са боледували, е 80-90%. Средно периодът, в който болният е заразен, е 10-12 дни - 1-2 до 5 дни преди обрива и дните до завехването и появата на корички. Хора с херпес зостер са заразни до една седмица след появата на мехурчета. Контактните лица трябва да се следят от 10-ия до 21-ия ден след контакта с болен.

Инкубационният период е 2-3 седмици, обикновено 12-16 дни. Самата болест има внезапно начало, повишаване на температурата, общо неразположение, хрема, кашлица и поява на сърбящ обрив. Това са пръснати по цялото тяло мехурчета, пълни с течност, които завехват и хващат коричка. Боледуването завършва с пълно оздравяване и изработване на дълъг имунитет.

Болестта е по-лека при децата. Високата температура и общите симптоми са по-силно изразени и траят повече при болните над 20 г. За тях може да има и усложнения, налагащи болнично лечение. Най-честите са вторична бактериална инфекция на кожата, хеморагична форма на варицелата, пневмония (вирусна или бактериална) и енцефалит. Средно 10 пъти по-висок риск от усложнения има при болни над 20-годишна възраст - 1 от 375 развива варицелна пневмония, а 1 от 3000 има енцефалит.

Инфектирането на бременни е опасно както за тях, така и за плода. При бременните рискът от пневмония е около 10%, а болестта е преди или след раждането, може и бебето да прекара тежка форма на варицела. Боледуване в първите 3 месеца на бременността може да доведе до варицелна ембриопатия. При нея има дефекти на крайници (атрофия), увреждат се очите, нервната система и кожата на детето.

За лечение може да се използва антивирусен препарат.

В България вече е регистрирана ваксина за варицела. Тя е само препоръчителна и съвсем скоро тя ще бъде пусната в продажба в аптеките.

Мерки за профилактика се предприемат по отношение на контактни с повишен риск от тежка варицела и усложнения (напр. новородени, болни от рак, с потиснат имунитет и др.). При тях прилагането на специфичен имуноглобулин или антивирусен препарат в първите дни след контакта с болен от варицела или херпес зостер може да е ефективно поне по отношение на тежестта на болестта.