Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

При хронично носителство на вируса на хепатит В за повече от 6 месеца в серума е наличен повърхностният антиген на вируса, наричан и "австралийски антиген". Такова носителство може да възникне след всяка клинична форми на хепатит В - било остра жълтеница, било и след безсимптомна, или неспецифична.

Разпространението на носителството варира в широки граници и нивото му е различно в отделните държави. Има значителни различия и в рамките на една страна. У нас средният процент на хроничните носители е 3,5-5, но в някои области е над 7%.

Хронично инфектираните с хепатит В рискуват да развият болести на черния дроб (хепатит, цироза, рак). Това налага всички носители да се консултират с лекар и им се изследват чернодробните функции, за да спазват режим или да се лекуват.

Тези хора са основен резервоар на заразата в обществото. Вирусът е в кръвта им и във всички телесни течности: секрети от рани, сперма, маточни секреции, слюнка. Заразяването става от кръв и кръвни продукти, нестерилни спринцовки и игли (венозните наркомани), замърсяване с кръв на рани по кожата и лигавиците, при татуиране и пробиване на дупки за обеци, при хомо- и хетеросексуален полов контакт. В семейството вирусът се предава и при използване на общи самобръсначки, гребени, четки за зъби, ножички и др. Голям е рискът хепатит В да се предаде от майка на бебето й.

Най-сигурният начин за предпазване е имунизацията на всички в семейството с ваксината срещу хепатит В. Наред с това в домакинства с хроничен носител трябва да се спазват стандартни предпазни мерки.