Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Ваксината срещу туберкулоза е създадена в института "Пастьор" от учените Калмет и Герен (съкращението BCG е от техните имена). За първи път е приложена през 1921 г. и оттогава с нея са имунизирани милиони деца в цял свят. Всички съвременни BCG ваксини са свързани с оригиналния щам. Както и инфекцията с туберкулозни бацили те стимулират изграждането на клетъчен имунитет.

За наличието или отсъствието на имунитет и на инфекция се съди по реакцията на организма към т.нар. кожен туберкулинов тест. Той става положителен след първата BCG имунизация или при заразяване.

Туберкулиновата чувствителност се определя с пробата на Манту (вътрекожно инжектиране на 0,1 мл туберкулин). Отрицателната реакция - диаметър на уплътнението под 5 мм, показва липса на имунитет. Децата с отрицателна реакция подлежат на имунизация/реимунизация с BCG.

Имунизацията срещу туберкулоза в България се прави по следната схема:

Първична: в родилния дом след 48-ия час от раждането с 0,1 ml BCG;

Проверка за белег от BCG на 7-месечна възраст. Дете без белег се изследва с пробата на Манту и при отрицателна реакция се имунизира с BCG;

Реимунизации (само когато Манту е отрицателна) при навършване на 7, 11 и 17 г.

Продължителността на имунитета след BCG ваксинация е голяма и според някои проучвания може да е над 20 г.

По тези причини, ако при възрастен човек, който има първична имунизация и две реимунизации (или съответно положителни проби на Манту на 7 и 11 г.), а последната проба на Манту/реимунизация на 17 г. е била пропусната по някаква причина, не се налага прилагане в по-късна възраст. Но ако има медицински индикации, преценени от лекар, пробата на Манту може да се направи във всяка възраст.