Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Лайшманиозата е болест в три форми според поразеното място - кожна, кожно-лигавична и вътрешна (висцерална). Последната е кала-азар ("черна болест").

Причинителите - лайшмания доновани (на кала-азар), лайшмания тропика и лайшмания бразилиензис (на кожната и кожно-лигавичната форма), са малки паразити, които се развиват вътре в клетките.

В България се среща кала-азар. Паразитът е малък (2-3 мм) и се пренася от кръвосмучещи насекоми, наречени флеботомуси (папатациеви мушици, папатаци). За своето развитие те се нуждаят от топлина и обитават главно тропиците и субтропиците. Поради това лайшманиозата е характерна за места с такъв климат - в Централна и Южна Америка, Източна Африка, Индия, Китай, Близкия изток, Турция, Южна Европа и Балканите.

У нас я има главно в Южна България през лятото и есента. Заболяемостта не е висока, но случаи има всяка година - средно по 10.

Резервоар на заразата са диви и домашни животни - кучета, лисици, чакали, гризачи, осолбено скитащите кучета. Болният човек също може да заразява.

Папатаците нападат както животни, така и хора. Смучейки кръв от болни животни или хора, те поглъщат и паразити и ги предават на следващите гостоприемници чрез слюнката си в мястото на ухапването.

Възприемчивостта на човек към кала-азар е висока. Болестта протича тежко при хора с нарушени имунни реакции, например при HIV позитивни.

Инкубационният период варира от 2-3 седмици до 6 месеца, че и повече. Паразитите се размножават в засегнатите органи и далак, черен дроб, костен мозък и лимфни възли се увреждат. Това нарушава функциите им. Особено се засяга кръвотворният апарат, което води до тежка анемия. Типичен белег на висцералната форма е е промяната в кръвната картина. Намаляват червените и белите кръвни клетки и тромбоцитите има силно ускорена утайка.

Други характерни симптоми са повишена температура с неправилен ход, засилваща се отпадналост, подуване и уплътняване на далака, а в по-късните стадии и на черния дроб и лимфните възли. Кожата добива характерен восъчен, светло- или тъмноземлист цвят. Откритите части на тялото се пигментират силно. Появяват се подкожни кръвоизливи. Болестта продължава месеци и години и ако не се лекува, води до слабеене, изтощаване, отоци, сърдечна слабост и смърт.

Диагнозата се поставя с паразитологични изследвания - изолиране на причинителя, доказване на присъствието му в проби от костен мозък, лимфен възел, далак, черен дроб и кръв. Или чрез доказване на антитела в серума.

Възможно е лайшманиозата да протече и леко или дори безсимптомно, но шансът е малък.

За да се намали рискът от заразяване, трябва човек, доколкото е възможно, да се предпазва от ухапванията на папатаци чрез репеленти (отблъскващи ги вещества) и подходящо облекло. Насекомите трябва да се унищожават в жилищата и редовно да се прави дезинсекция в населените места.