Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Червеният вятър (еризипел) е заразна болест, която се причинява от няколко десетки типа стрептококи от група А. Това е една от многообразните клинични прояви на разпространената навсякъде по света стрептококова инфекция. Протича като остро възпаление на кожната тъкан (целулит).

Източник на инфекцията е човекът. Заразяването става при контакт с болен или с носител на бактерията чрез замърсени ръце и предмети. Входна врата за стрептококите са кожата и лигавиците, особено когато целостта им е увредена от драскотини, язви и др.

Има инкубационен период 1-7 дни след инфектирането и типична клинична картина след това - внезапно начало с втрисане, повишена температура, главоболие и общо неразположение. Появява се локално възпаление на лицето или краката. Това е разширяващо се червено петно с неправилна форма и неравни граници. З зачервяването е по-силно в периферията, а кожата е топла, лъскава и леко надигната над околната здрава тъкан. След около седмица започва оздравяването и червенината намалява, а кожата се напуква и започва да се лющи.

Характерно на еризипела е, че при значителен процент от боледувалите не се изгражда имунитет и през различни интервали възникват рецидиви. Те протичат по-леко, с по-слаби възпаления по кожата и без или с незначително засягане на общото състояние.

Рецидивите се дължат на индивидуални предразполагащи фактори, по-важните от които са: възраст (по-чести са при по-стари хора); обща и местна имунна реактивност; наличие на други болести (диабет, цироза, сърдечна и бъбречна недостатъчност с образуване на отоци, рак); алкохолизъм и др.

Допуска се и че има алергия към стрептококите, за която вероятно допринасят местни огнища на инфекция (зъби, синуси, сливици) паралелно с невъзможността на организма да изгради имунитет. Рецидивите може да са свързани и с нарушения в лимфо- и кръвообращението в засегнатия участък, последица от които е влошено хранене на тъканите. Това често се наблюдава при разширени вени, флебит, тромбофлебит, язви, гъбични кожни инфекции и др.

Причина за рецидив може да бъдат и лоша хигиена на кожата, неправилно или недостатъчно лечение на острата инфекция или самолечение с неподходящи средства. За да се намали рискът от рецидив, трябва диагнозата да се постави рано, лечението да започне навреме, да продължи достатъчно дълго и после лекар редовно да проследява състоянието на пациента. Много важно е да се поддържа добра хигиена и да се лекуват съпътстващите флебити, тромбофлебити и язви или микози на кожата и др.

За лечение се използват подходящи антибиотици.

Засега няма ефективна профилактика на еризипела и неговите рецидиви. Все още няма и ваксина. Някои лекари препоръчват след излекуването при риск от рецидиви да се предпише определена медикаментозна профилактична терапия. Ефектът обаче не е сигурен.