Отговорът е от книгата на светилото на българската дерматология проф. д-р Любомир Странски.

Детето се нуждае от специални грижи, продължителна терапия, като има вероятност болестта да бъде овладяна с възрастта.

Епидермолизис булоза се появява в най-ранна детска възраст с мехури по цялото тяло, някои разкъсани. На места кожата е като сварена и от раните изтича бистра течност. Често върху нея се наслагва бактериална флора и се получават корички, някои от които гнойни. Детето е в тежко общо състояние.

Има проста, гранична, дистрофична форма на болестта, която е наследствена. Предава се през поколение или във всяко поколение.

Има много подвидове на отделните форми. Граничната и дистрофичната могат да се съчетават с тежки костно-ставни малформации (липса на някои пръсти, сраствания на пръстите, ограничени движения). Има и промени във вътрешните органи, пигментни нарушения на кожата и др.

Болестта е тежка, като граничната и дистрофичната форма са с по-лоша прогноза. Простата форма подлежи на поддържащо лечение, като основен акцент е превенцията - избягване на травми, силови игри, предпазване на ставните повърхности и др.

Особена форма е синдромът на Вебер-Кокейн. При него по места на травми групирано се появяват мехури, които се пукат и оформят подмокрящи повърхности. Тази форма се появява и в по-напреднала възраст, без преди това да е имало признаци за нея.

Лечението започва след точна диагноза, изискваща сложни хисто-патологични изследвания. Извършва се от дерматолог в специализирана клиника.

Родители, в чиято фамилия има подобни заболявания, трябва да преценят риска при евентуална бременност.