Отговорът е от книгата на светилото на българската дерматология проф. д-р Любомир Странски.

Една от най-старите болести, предавани по полов път, е сифилисът. Смята се, че е донесен в Европа от Колумбовите моряци. До откриване на антибиотиците той е бил бич за човечеството. От него са умрели много известни учени, философи, композитори.

Заразяването става предимно по полов път, но може и при пряк и непряк контакт, а също от майката на плода. Инфекцията може да бъде придобита или вродена.

Кожните прояви при сифилиса варират в зависимост от стадия и тежестта.

Придобитият сифилис, най-често по полов път, протича в няколко етапа. Първичният трае около 6 седмици след заразяването. Кожните прояви започват при вторичния. След края на инкубационния период на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва. Язвата е с кръгловата форма, гладко дъно с червеникав цвят и оточни твърди ръбове, неболезнена. Най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Оплаквания, болка или сърбеж няма, като при жените често язвичката остава незабелязана. Скоро се увеличават лимфни възли в ингвиналните гънки и съответно на шията.

Вторичният сифилис започва средно 6 седмици след появата на язвата (т.нар. твърд шанкър). При него всички кожни изменения са богати на бледа спирохета, което определя периода като най-заразен. Появяват се и т.нар. сифилиди по кожата - петнисти или възлести, но също неболезнени.

Петнистите (макулозни) сифилиди представляват розово-червени петна на нивото на кожата с големина от лещено зърно до малка монета. Появяват се по гърдите, гърба, корема и скоро изчезват. Има ги и по дланите и стъпалата, където могат да имитират алергична реакция.

Сифилитичните папули са по крайниците, особено по стъпалата и дланите. Имат белезникава периферия - т. нар. якичка на Биет. Те са с големина на лещено зърно, гладки и с червено-кафяв цвят. Папулите също изчезват спонтанно за 3-4 седмици.

Заради овлажняването по гениталиите се образуват широки кондиломи (израстъци), които са най-заразните места. По шията се появяват участъци на кожата с променена пигментация - т.нар. огърлица на Венера. По кожата на границата между челото и скалпа нерядко се образуват възлести сифилиди (т.нар. корона на Венера). По скалпа има участъци на оплешивяване. След няколко седмици до няколко месеца те изчезват постепенно. През този период серологичните реакции за сифилис са в 100% от случаите положителни.

Вторичният сифилис се дели на пресен и рецидивиращ. Пресният период се появява скоро след първичния и може да последва дълъг латентен период. Тогава по кожата няма промени. Това може да продължи няколко години. Болният е силно заразен, а кожни промени липсват. След различен период се появява рецидивиращият сифилис с характерни промени по кожата и лигавиците. В устната лигавица има белезникави плаки, а на гърлото - рязко отграничено зачервяване - т.нар. сифилитична ангина, която придава и дрезгавост на гласа.

Третичният сифилис започва 2-3 г. след началото на болестта. Възлести сифилиди могат да се появят на различни места по тялото. Това са множество образувания колкото грахово зърно, умерено плътни и червеникави на цвят. Задържат се няколко месеца, някои изчезват, като оставят тъмночервени белези.

Гумозните третични сифилиди се образуват в кожата и подкожните тъкани. Те са единични като грахово зърно до орех. Най-често изчезват, но понякога се разпадат до язви и от тях изтича гъста, лепкава и кръвениста материя.

При вродения сифилис инфекцията се предава на плода чрез плацентата след четвъртия лунарен месец. Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен.

Ранният вроден сифилис е силно заразен. Той от своя страна се разделя на сифилис на плода, на кърмачето и на ранната детска възраст.

При сифилис на кърмачето кожата му е набръчкана, със старчески вид. Често има и мехурчести обриви.

Вроденият сифилис на ранната детска възраст засяга деца от 1 до 4 г. Най-често са увредени кожата, лигавиците и костите. Характерни са възлестите обриви като при вторичния рецидивен сифилис.

Късният вроден сифилис се проявява след 3-годишна възраст. Много често се увреждат лигавиците на устата. Образуват се гумозни възли, които се разпадат и водят до разрушаване на костните прегради.

Характерни за вродения сифилис са бъчвовидните зъби с разядени краища (Хътчинсонови зъби), седловидният нос и някои промени по костите.