Или защо е важно да се отървем от честото поглеждане към телефона

Наскоро младо момиче падна в краката ми. Уплаших се ужасно, защото това стана пред една английска гара, където плочките са изрядно поставени и не се виждаше нищо, което да я е спънало. От носа ѝ течеше кръв, ръцете и колената бяха ожулени и също кървяха. Мигновено реших, че причината е някакъв здравословен проблем и предложих да се обадя на спешна помощ. Тя обаче отказа и след като се окопити, ми обясни, че просто се е спънала, защото си гледала нещо интересно в телефона. Чак след тези думи видях и разпръсналите се телефонни части около нея. Помогнах ѝ да стане, да почисти раните си и да събере вещите си.

След няколко минути се разделихме, но случката дни наред не ми излизаше от главата. Наскоро пък прочетох, че в Тел Авив даже са се принудили да сложат светодиодни ленти на пешеходните пътеки, за да помогнат на хората, които се разсейват със своите смартфони, да пресичат безопасно оживен булевард.

Проучване във Великобритания показва, че една четвърт от живеещите на Острова са преживявали инциденти, защото са правили същото, докато ходят. Това е твърде голям процент, тъй като все пак хората имат някакво чувство за самосъхранение и са наясно с опасностите да не гледаш пред себе си, когато се движиш.

Проблемът става все по-сериозен, защото цялата индустрия е фокусирана върху кражбата на нашето внимание, а повечето от нас дори не разбират какво се случва, казва пред Би Би Си Белинда Пармар, специалист по информационни технологии. Тя става активистка на кампания срещу технологичната зависимост, след като осъзнава колко бързо този проблем се настанява в живота на хората. Тази индустрия ни обещава да ни сближи със света, но всъщност главната ѝ цел е да отнеме от нашето време, обяснява Пармар. Тя съветва хората много сериозно да се замислят, ако установят, че системно не си доспиват заради гледане на телевизия или ровене в интернет.

Служителят на “Гугъл” Джеймс Уилямс също решава да премине на страната на критиците на технологичната индустрия, след като осъзнава, че целите на компанията не отговарят на житейските му разбирания. Днес робството не е физическо, а технологично, посочва той. И колкото повече безплатни и евтини продукти се появяват, толкова повече кражбата на време се увеличава.

Професорът от Колумбийския университет Тим Ву казва, че за непрекъснатото проверяване на смартфона на неподходящи места като автобусна спирка, асасьор или тоалетна вече има и специален термин. Нарича се променлив график на възнагражденията. Ву е автор на книга по въпроса и обяснява, че това състояние първоначално е описано от американския психолог Бърънс Фредерик Скинър. Той е правил поредица от експерименти с гълъби, които показват, че те започват усилено да кълват бутон, който пуска семена, ако не знаят кога ще се появи храната. Точно като тях ние непрекъснато проверяваме телефона си, често се разочароваме, но понякога откриваме нещо, което намираме за вълнуващо. То ни удовлетворява и това ни кара отново и отново да повтаряме действието, обяснява Тим Ву. По този начин вие губите часове от деня, дни от седмицата, месеци от живота за неща, от които наистина не се нуждаете, допълва той. Освен това постоянното прекъсване на работа, за да погледнете телефона и след това бързо да се върнете към задачите си, изчерпва бързо нервните ви ресурси.

Ако искате да не страдате от епидемията от разсейване, трябва спешно да си изградите система за поддържане на концентрацията, посочва Нир Еял, специалист по поведението на потребителите. По думите му, когато човек се разсейва, той се опитва да избегне нещо неприятно. Затова е много важно да анализира какво е то и да се опита да се справи с него. Необходимо е да се определи време през деня, в което е възможно да сте разсеян, без това да ви пречи на преките задължения – нещо като час за социални мрежи. Освен това трябва да изключите звуковите сигнали, които ви известяват, че получавате някакво съобщение. Добре е да инсталирате и приложение на телефона си, което да ви известява колко време прекарвате с него, което ще ви помогне в реализацията на решението да не бъдете разсейвани непрекъснато, съветва Еял.

Според Джеймс Уилямс осезаем ефект може да има само ако се създаде нова етична система в технологичната индустрия. Трябва да се стремим към свят, в който опитът да се привлече вниманието на някого без причина да се разглежда като неуважение и зло, обяснява той. Заедно с други, недоволни от сегашното състояние на нещата, Уилямс е създал група “Добре похарчено време”, която се бори за промени в продуктовия дизайн сред технологичните компании. Тези фирми казват, че искат да подобрят живота ни, но това, което отнемат - вниманието, е много по-ценно от всичко друго, обяснява бившият служител на “Гугъл”.

Белинда Пармар също смята, че отделна личност трудно може да се справи сама. “Дори и да сте човек, който се опитва да направи информиран избор, вие не знаете, че зад всяко приложение има екип от разработчици, психолози и експерти, чиято единствена цел е да привлекат вниманието ви”, посочва тя. Когато пък става въпрос за дете, шансовете са още по-малки.

Проблемът с технологичната зависимост се признава и от някои от големите компании в сектора . Миналата година “Гугъл” и “Епъл” например пуснаха системи за цифрово здраве. Става въпрос за набор от функции в новите им продукти, които позволяват на ползвателите на смартфон да контролират собствената си зависимост от него. Те правят статистика колко минути или часа на ден се изразходват за забавления, игри, социални мрежи и от какви приложения се получават най-много съобщения. Освен това могат да ограничат времето за всяка дейност, като съобщават с надпис, че трябва да приключвате с нея. Следенето може да се прави и дистанционно от друго устройство, като целта е родителите да контролират колко време детето прекарва с телефона. Има и функция “не ме безпокойте”, която блокира появата на известия за получени нови съобщения.

Майка подложи семейството си на 6-месечна технологична диета

Американската журналистка Сюзан Мошарт решава да подложи трите си деца на експеримент през 2009 г., като в продължение на 6 месеца им отнема любимите компютри. Целта е да напише книга за технологична диета и за да ги мотивира да участват, им обещава да си разделят приходите от продажбата й. По това време 15-годишният ѝ син е пристрастен към компютърни игри, а дъщерите - на 14 и 18 г. – към социалните мрежи. Самата Сюзан е толкова привързана към своя айфон, че го носи във ваната и заспива с него под възглавницата.

“В един момент осъзнах, че сме заедно, но всъщност не общуваме. Един ден просто събрах всичките ни джаджи и ги заключих в склада. Исках да се гледаме и да си говорим. Да седнем на масата и да не бързаме да се нахраним, за да се върнем към компютърните си играчки. Исках да си върна семейството”, разказва журналистката.

Започват да се развличат с настолни игри, да ходят на кино и да четат съботния вестник. Синът ѝ преоткрива страстта си към саксофона и даже когато експериментът свършва, се записва да учи музика в колеж. Дъщерите започват да готвят и да пишат роман заедно. По-малката първоначално не издържа на технологичния глад и се пренася да живее при баща си, но след 6 седмици се връща.

“Научихме много неща един за друг. Прекарвахме повече време в разговори, но имаше и повече скука”, прави равносметка Сюзан. И въпреки че този експеримент помага на четиримата да преосмислят отношението си към джаджите, те осъзнават, че не могат да се разделят напълно с тях завинаги. Когато след половин година отново ги включват в мрежата, признават, че са се чувствали щастливи като на Коледа.