През 1985 г. американският лингвист Чарлз Хокет отбелязва, че в древните езици липсват звуците "в" и "ф" и обяснява това с начина на хранене в миналото.

Тази двойка съгласни (звучна/беззвучна) е от групата лабиодентални фрикативи. Учленяват се с претъркване на издишната въздушна струя между зъбите и устните.

Според Хокет липсата на два звука в миналото се дължи твърдата храна, която хората се налагало да сдъвкват с големи усилия. Заради нея зъбите им били подлагани на огромен натиск и бързо се изхабявали, а долната челюст е била твърде голяма. Поради това е нямало разминаване между горния и долния ред предни зъби и захапката на човека е била различна от днешната. А при тогавашната захапка е било невъзможно долната устна да се придвижи към горните резци, за да осигури условията за произнасяне на звуците "в" и "ф".

Едва когато е възникнало земеделието и хората са минали на по-меки храни като млечни продукти, каши, супи и манджи дъвченето се е облекчило много. Това на свой ред е довело до промяна в лицевата конфигурация, позволяваща артикулиране на двата съгласни звука.

Тази теория на д-р Хокет е отхвърлена още приживе му, но сега екип от учени решил да я провери. Той е използвал компютърни модели на двете челюсти и се е оказало, че Хокет е напълно прав. При нормалната за днешно време захапка с припокриване на горния зъборед над долния произнасянето на лабиодентални консонанти става с 29% по-малко усилие. То е много по-трудно, ако горните и долните зъби се засрещат.

Учените изследвали фонетичната природа на звуците "в" и "ф" в световните езици. Оказало се, че те са 4 пъти по-редки в езиците на номадските народи в сравнение с езиците на земеделските общества. По-нататъшен анализ установява, че след появата на земеделието двата лабиодентални звука много бързо са се разпространили сред езиците. Сега те са налице в половината от общо 7-те хиляди живи езика на планетата.

"Установихме, че двата лабиодентални консонанта са се появили не по-рано отреди около 4000 години", пише в сп. "Сайънс" д-р Дамян Блаши от университета в Цюрих. "Това е доста отскоро от гледна точка на анатомията на модерния човек. Появата на именно тези звуци е довела до огромното разнообразие на езиците в Европа и Азия."

Учените описват как точно се е променила захапката на хората, когато те са преминали от твърда към мека храна. Според тях земеделието, отглеждането на животни за мляко и готвенето в керамични съдове са направили човешката храна лесна за дъвчене, зъбите постепенно са се припокрили и прознасянето на новите звуци станало възможно.

Човекът вече е можел да артикулира много по-отчетливо, обяснява д-р Блаши. С разпространение на земеделието по света все повече езици са възприемали двата звука в своята фонетика.

Швейцарското изследване налага преосмисляне на сегашното разбиране за еволюцията на езика. "Нас ни учеха, че езикът е социален феномен и е нещо съвсем различно от способността на живите същества да издават звуци. Нашият говорен апарат обаче се състои от кости и мускули, които са подложени на въздействието на механични сили. А те се променят, когато се промени храненето", пише д-р Блаши.