Случаите на морбили у нас провокираха поредица от въпроси, свързани със заболяването. Читатели на вестника питат:

- Колко опасно заболяване е морбили?

- Може ли да се преболедува незабелязано?

- Колко време е заразен болният човек?

- Ако не знаеш дали си ваксиниран в детството, какво е разумното поведение в момента?

- Може ли да установиш дали имаш имунитет и ще ти стане ли нещо, ако се ваксинираш, а всъщност преди това си бил ваксиниран или си боледувал?

На всички въпроси за морбили отговаря епидемиологът проф. Мира Кожухарова.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти.

Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с профилактиката, храненето и здравословния живот.

Може да ги

задавате на телефон

02 942 25 62

и чрез имейл

[email protected]

Съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели.

Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.

Ето как отговаря епидемиологът проф. Мира Кожухарова: Морбили е много силно заразно заболяване. При първия контакт с вируса на морбили се разболяват повече от 90% от възприемчивите хора (това са тези, които нямат имунитет, защото нито са боледували, нито са ваксинирани).

Заразният период обикновено има продължителност около една седмица или малко повече. Болният човек може да разпространява вируса от 3 до 5 дни преди появата на обрива до 4-5 дни след това. Най-заразни са болните в началото на заболяването, когато имат хрема, кашлица, конюнктивит и през първите 3-4 дни след появата на обрив. В някои случаи (при болни с различни видове имунен дефицит) заразният период е по-дълъг и обхваща цялото време на заболяването.

Може ли да се преболедува незабелязано?

Заболяването от морбили се характеризира с много типична клинична картина. След т.нар. инкубационен период, продължаващ 8-12 дни след като човек се е заразил и по време на който няма никакви клинични прояви, следва началният стадий на морбили, по време на който болните имат много висока температура, хрема, кашлица и конюнктивит.

Няколко дни по-късно се развива и типичният за морбили обрив.

Заболяването протича с различна тежест в зависимост от редица фактори и обстоятелства, но при всички случаи не може да остане незабелязано. Дори при описваните леки, “атипични” форми на инфекция, наблюдавани при хора, на които след контакт с болен от морбили е бил приложен профилактично имуноглобулин, характерните симптоми са налице, макар и по-слабо изразени.

Колко опасно заболяване е морбили?

Морбили е болестта, която има най-голямо клинично и епидемиологично значение в групата на вирусните инфекции, които наричаме шарки, защото при всички тях появата на обрив е водещ симптом.

Възприемчивостта на човек към морбили е изключително висока и не зависи от възрастта. След среща с вируса на практика се разболява всеки, който не притежава имунитет. При ниско ниво на колективния имунитет се разпространяват интензивни епидемии с тежки социални, икономически и здравни последици.

Не по-малко от 30% от всички заболели развиват едно или повече усложнения, които налагат болнично лечение.

Тежко протичане и възникване на усложнения е възможно при всеки болен от морбили, но рискът е по-висок при кърмачета и деца под 5 години, при възрастните над 20 години и при бременните жени.

Рисков фактор са и заболявания, увреждащи имунната система, например левкемия или ХИВ инфекция, както и недохранването и дефицитът на витамин А. В повечето случаи наблюдаваните усложнения са свързани със свойството на морбилния вирус да потиска имунния отговор, което улеснява обострянето на хронични и възникването на остри бактериални инфекции.

Най-често наблюдаваните усложнения са диария, възпаление на средното ухо и пневмония. В развиващите се страни морбили е водеща причина за слепота. При бременни жени заболяването от морбили е свързано с риск от спонтанен аборт или преждевременно раждане.

Приблизително при 1 от 1000 болни се развива остър енцефалит. Това усложнение при 25% от случаите завършва с трайно увреждане на мозъка, а при 10-15% със смърт на болния.

Друго, рядко срещано усложнение, но с много лоша прогноза е дегенеративното увреждане на централната нервна система от вируса на морбили, наречено подостър склерозиращ паненцефалит. При него клиничните прояви започват късно – между 7 и 11 години след прекарване на остра морбилна инфекция. Рискът от това усложнение е средно 4-11 случая на 100 000 болни от морбили, но при малки деца под 2-годишна възраст може да бъде и по-висок.

Смъртните случаи при морбили са средно 1-2 на 1000 заболели и се дължат обикновено на усложнения от страна на дихателната или нервната система. Най-висока е смъртността при кърмачета до 12-месечна възраст и при деца с имунен дефицит. Най-честата причина за смърт в резултат на заболяване от морбили при децата е пневмония, а при възрастните – енцефалит.

Ако не знаеш дали си ваксиниран в детството, какво е разумното поведение в момента? Може ли да се установи дали имаш имунитет и ще ти стане ли нещо, ако се ваксинираш, а всъщност преди това си бил ваксиниран или си боледувал?

По принцип може да се приеме, че имунитет срещу морбили имат хората, които:

1) със сигурност са ваксинирани с две дози ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, и това е отбелязано в официален медицински документ;

2) имат документирани медицински данни, че са боледували от морбили и диагнозата е била лабораторно потвърдена;

3) имат лабораторно доказано наличие на антитела срещу вируса на морбили;

4) са родени преди 1960 г. Те с много голяма вероятност са преболедували от морбили.

Полезно е да се има предвид, че ваксината срещу морбили е включена в имунизационния календар на България през 1969 г. Между 1969 г. и 1971 г. е проведена масова еднократна имунизация на всички неболедували деца на възраст от 1 до 8 години, т.е. родените в периода 1961-1970 г. вече са подлежали на имунизация и е по-малко вероятно да са боледували. След 1972 г. наред с плановата имунизация на всички деца до 1-годишна възраст са провеждани и няколко кампании за реимунизация, а от 1983 г. в имунизационния календар на страната са включени 2 приема на морбилна ваксина.

Поколенията, родени преди 1960 г., а също така и преболедувалите в началото на ваксиналния период притежават пожизнен имунитет.

За всички, родени след 1961 г. и обхванати с имунизация, е важно да знаят, че първата имунизационна доза осигурява предпазване от заболяване при 94-98%, а прилагането на втората доза увеличава този процент до 99% от всички ваксинирани.

При колебание по отношение на имунния статус най-рационално и бързо решение предлага ваксината срещу морбили-паротит-рубеола (MMR). За прилагането на тази ваксина няма горна възрастова граница. Също така няма никаква опасност от допълнителна доза MMR ваксина, приложена на човек, който има имунитет, защото в някакъв момент от живота си е боледувал от морбили, от паротит или от рубеола (или пък е бил ваксиниран срещу тези инфекции).

Разбира се, има и друга възможност – може да се направи лабораторно изследване, което ще покаже наличието или липсата на антитела срещу морбилния вирус в серума. Но това ще отнеме повече време, а в случай че резултатите са отрицателни, след вземането на кръвната проба ще се наложи и втора манипулация – прилагане на ваксина.