Проучване на Националния център по обществено здраве и анализи установи още, че само 1 от 5-има с проблеми търси помощ от специалист

За 10-15 години честите психични разстройства сред българите са намалели, но са се увеличили зависимостите.

Това показват данните от мащабно проучване на екип на Националния център по обществено здраве и анализи, проведено по най-добрите световни стандарти.

Честите психични разстройства, които се идентифицират основно с депресиите и тревожните разстройства, при предишното проучване са били 19,5 процента. Или приблизително 1 от 5-има българи.

Новите резултати сочат 14,5 процента.

Злоупотребата с алкохол и употребата на наркотици обаче са се увеличили в сравнение с предишното проучване -

от 3,3 процента

зависимостите

се покачват до

4,85 процента

Анализ на данните предстои, но със сигурност причината е комплексна. Това съобщи по време на дискусия за психичното здраве д-р Захари Зарков - началник на отдел “Психично здраве” в НЦОЗА.

Любопитен факт е, че животът в партньорство се оказва силен протективен фактор за душевната хормония. Семейните българи и

партньорите в

двойка 3 пъти

по-рядко страдат

от депресия

Това потвърждават данните от подобни проучвания по цял свят. В редица държави с възможности за широки епидемиологични проучвания тези изводи се надграждат и с данни за по-добро общо здраве и продължителност на живота на хората, които споделят живота си с партньори. Очаква анализ и установеното в проучването различие по пол по отношение на афективните разстройства сред българската популация.

Жените 5 пъти

по-често страдат

от афективно

разстройство,

обяснявано най-често като разстройство на настроението.

Изследователският екип още не е приключил обработката на труда си и обясненията за данните се очакват до края на годината.

Хипотезите за рязката разлика в афективните разстройства търсят обяснение както в по-голямата емоционалност на жените, така и в тяхната “по-неблагодарна” житейска роля - работят повече часове от денонощието като цяло, при равни други условия често получават по-ниски възнаграждения от колегите си мъже и т.н.

В същото време жените са по-склонни да търсят помощ при депресии, тревожност, афективни разстройства и по-сериозни кризи. Като цяло обаче продължава да е силен предразсъдъкът, че консултацията при психиатър те причислява към болните, а депресията например е просто глезотия, временно отпускане, тъга, която “ще мине”.

Зад голяма част от честите психични разстройства стои стрес. “Замислен” от природата като механизъм за мобилизиране и оцеляване при застрашаващи ни условия, той става патологичен, когато след хормоналната команда “бий се или бягай” не последва “развръзка” и биохимичен “отбой”.

Стресови може да бъдат не само неприятни изживявания, а и емоционални събития с положителен заряд като сватба например. (На инфографиката виждате част от най-популярната скала на стреса.)

Най-често стресът се превръща в проблем, когато стане хроничен.

Средно един от всеки петима българи с депресия и тревожност са търсили и получили адекватна помощ. Последен избор е психиатърът, най-често хората споделят душевните си проблеми с общопрактикуващите лекари. Това е причината те да търсят по своя инициатива обучения в сферата на психичното здраве. Единствената препоръка в обратната връзка за курсовете в тази област, организирани от центъра по обществено здраве и анализи, е да има повече обучения.

Положителна

тенденция е

намаляването на

самоубийствата

в световен мащаб. Един от факторите за това са целенасочените политики за социално отговорно поднасяне на информация за такива случаи в медиите, каза д-р Владимир Наков. В чисто медицински план ранното откриване на депресията, зависимостите и други психични разстройства също намалява суицидните нагласи.