В основата на тревожните разстройства стои страхът от неизвестността

Паническите атаки са една от тежките форми на безпокойство. Те не са застрашаващи, но изживяването на симптомите, които ги съпровождат, може да бъде ужасяващо и човек губи контрол над себе си. Силната емоция блокира разума и няма механизъм за справяне в конкретния момент.

Всеки 10-и е преживял поне веднъж в живота си паническа атака - някои по-лека, други тежка. Над 260 млн. души в света пък страдат от различни форми на тревожни разстройства - фобии, паническо разстройство, посттравматичен стрес, социални разстройства, сочат данните на Световната здравна организация. Броят им се увеличава и у нас заради неизвестността и несигурността, характерни за живота днес.

“Въпреки стряскащата статистика лечение за всички тях има, стига човек да се обърне за помощ към специалист”, казва психиатърът и психотерапевт доц. Емил Калудиев.

Международната класификация на болестите определя паническото разстройство като пристъпи на силна тревожност и паника, които не са свързани с определена ситуация или обстоятелство и по тази причина са непредсказуеми.

Основните симптоми варират по интензивност, но най-честите са внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, световъртеж, чувство на задушаване. Почти неизменно се среща и вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.

Това обаче е клиничната картина в сбит вид. Освен преживявания в такъв момент има и телесни симптоми. Те са заради “изстрелването” на голямо количество адреналин.

“Представете си, че до вас има голям вълк. За да оцелеете, трябва или да избягате, или да го удушите. И двете изискват огромно количество енергия, която трябва да придобиете изведнъж. За да може вегетативната нервна система да ви подготви за това, тя изстрелва голямо количество адреналин. Същото е и при паническите атаки. Колкото по-зле се чувства човек, толкова повече е адреналинът. Дали страшният вълк е до нас, или в главата ни, за вегетативната нервна система няма никакво значение. Тя няма очи и уши, възприема само сигнала тревога и се задейства”, обяснява доц. Калудиев.

Ролята на адреналина при паникатаката е да предизвика прилив на кръв, за да може организмът да се справи с моментната ситуация. Това става чрез свиване на корема и по-меките коремни органи. В тях има резервно количество кръв, което отива в сърцето, за да се разпредели по цялото тяло и да даде нужната сила. Това предизвиква и силното сърцебиене, характерно за паникатаката.

Изтласканата от сърцето кръв отива в белите дробове. Когато в тях постъпва обичайно количество, дишаме спокойно. Но когато е повече, дишането се учестява, за да се набави достатъчно кислород. При паникатака обаче коремната мускулатура се свива и притиска вътрешните органи. Поради това диафрагмата е вдигната и пречи на дълбокото дишане. Тогава се диша учестено, но повърхностно.

От белия дроб кръвта се връща в сърцето, откъдето тръгва по кръвоносната система. Поради напора на по-голямото количество кръв се покачва и кръвното налягане, което повлиява на вегетативната нервна система и води до главозамайване, пищене в ушите, настръхване на космите и др.

Адреналинът предизвиква и изпотяване, пресъхване на устата.

“Продължителността на паническия пристъп е от 10 до 40 минути. В редки случаи е час-два. Но това става, когато процесите са се разгръщали по-бавно и адреналинът се е задържал по-дълго в кръвта”, обяснява доц. Калудиев.

Паникатаката обикновено се случва без конкретна външна причина.

“В много случаи е по банални причини като натрупана умора - човек не е спал добре, през деня изпива няколко кафета, не закусва. Изведнъж започват да му треперят ръцете, да се чувства неспокоен, да му подскача сърцето, да диша учестено. Но това се случва, защото организмът трябва да компенсира липсата на почивка и храна”, дава пример психиатърът.

Дори нещо дребно може да породи паническо разстройство. Заради състоянието си човек търси медицинска помощ. Лекарите установяват, че му няма нищо, но все пак му дават лекарство, за да успокоят сърцето. Според логиката обаче хапчето трябва да лекува нещо. Това поражда чувство за несигурност и очакване ситуацията да се повтори и това наистина се случва. Човек започва да развива страх и подозрение, че никой не разбира какво става с него, обяснява доц. Калудев.

Ако паническото разстройство не се лекува или се прави неправилно и трае с години, част от симптомите избледняват. Страхът обаче остава - да излизаш от вкъщи или да организираш така ежедневието си, че винаги да имаш достъп до лекар например.

Ако лечението започне лекар, който не е психиатър, той изписва успокоителни. Само те обаче не лекуват.

“Те действат почти като алкохола. Потискат напрежението и тревогата, а оттам може да се потисне малко и настроението. Често се налага и увеличение на дозата им, което може да доведе до зависимост. Затова се добавят и антидепресанти, които всъщност повлияват на негативните чувства като тревога, страх, мъка, тъга, напрежение и др. Действието им обаче се усеща от 1 до 3 седмици след началото на приема”, казва доц. Калудиев.

Но антидепресантите имат и странични ефекти, наподобяващи симптомите на паникатаката - гадене, сърцебиене. Те се проявяват, докато организмът привикне с лекарството, но отминават за седмица и не са свързани с паническото разстройство.

Лечението с антидепресанти трае година и излекуването в повечето случаи е пълно. “Обикновено след 1 до 3 месеца човек се чувства напълно здрав, но вегетативната нервна система все още помни за какво трябва да е готова и при най-малък белег като случайно сърцебиене може да отключи паническото разстройство.”

За всяко такова разстройство има първопричина. Колкото и да се опитва обаче, човек едва ли ще се сети каква е била тя. Това според специалиста може да стане с помощта на психотерапевт чрез когнитивно-поведенческата психотерапия. Двата метода - медикаментозният и терапевтичният, може да се комбинират, но и да се прилагат самостоятелно.

Терапията залага на промяна в поведението и мисленето - от емоционално към рационално, за да може да се премисли каква е причината за случващото се и как човек може сам да се справя с различни проблеми в живота си.

Тя се състои от 6 до 10 сесии по 1 час веднъж седмично. След това се оценява резултатът и дали има нужда от още сеанси. “Досега не съм видял човек, който да не се е справил с паническото разстройство при 20 сесии, което е максималното”, разяснява доц. Калудиев.

Здравната каса не покрива нито психотерапията, нито антидепресантите. За много хора тя е труднодостъпна, но с лекарствата е лесно - те струват 20-30 лв. на месец.

Въпреки че причините за паническото разстройство все още не са напълно ясни, има групи, които са по-склонни да го развият. При жените т е двойно по-често. Особено податливи са също перфекционистите, при които нивото на тревожност е по-високо. Не е малък процентът и на младите работещи хора, които развиват панически разстройства. Обикновено те се проявяват за първи път във възрастта 16-25 години.

“Човек може да започне да развива паническо разстройство, когато започне да осъзнава себе си като личност и взаимоотношенията си със света. При някои това настъпва на 13-16 години, а при други - на 30-40”, казва доц. Калудиев.