Европейската психиатрична асоциация видя у нас нарушаване на човешките права, неприемливи условия и за пациенти, и за лекуващи.
Европейската психиатрична асоциация (ЕПА) ще сезира съда по правата на човека в Страсбург, ако не се реформира радикално психиатричната помощ в България. Според националния консултант по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов други санкции може да наложи Европейската комисия.
“Комисията не толерира дискриминация, а реално това ще се получи за пациент, изолиран в психиатрична болница на 18 км от населено място и имащ оплакване, което се нуждае от бързо обгрижване.”
Мисия на ЕПА работи у нас и представи доклад и препоръки. Нарушаване на човешките права, неприемливи условия за пациентите и за медицинските екипи, разпокъсани грижи и липса на планиране и отчетност, оскъдно финансиране - са част от констатациите.
Според проф. Стоянов трябва да стартира закъснялата с десетилетия реформа, за да не приличат психиатричните болници, отворени по време на комунистическия режим в пустошта, на концлагери с ужасяващи условия. Модерната концепция е този вид грижа да се осъществява в общността, каза проф. Стоянов.
Експертната група е начело с президентката на ЕПА проф. Силвана Галдериси. Тя препоръча да се определят клиничен ръководител и работна група, която да ръководи и изпълнява програмата за реформа. Според ЕПА трябва 10% от бюджета за здраве да се заделят за психично здраве и да се увеличат заплатите на персонала, но да се подобряват чрез обучения уменията и моралът му. В реформата освен научните и професионалните организации трябва да се включат пациентските и семейните. Нужни са различни, но еднакво хуманни условия за всички пациенти, включително старците, децата, зависимите, умствено увредените.
ЕПА съветва да се изпълняват плановете за преодоляване на дискриминацията и негативизма в отношението към болните. Както и за подобряване на имиджа на психиатрите и всички работещи в областта на психичното здраве.
Иска се и подобряване на обучението по психотерапия и психосоциални интервенции, както и значително да се увеличи броят на обучаваните. Да се определи метод за измерване на качеството на услугите и ефекта от тях - например продължителност на престоя, разходи за грижи, качество на обслужване, а на ниво пациент - стабилизиране, удовлетвореност, маркери за социално приобщаване.
Неоправдано е реанимирането на болници с ужасяващи условия
Според проф. Дроздстой Стоянов всяка инвестиция в материалната база трябва да бъде предхождана от ясна концепция за реформа. “Матералните инвестиции, предхождащи реформата, са впрягане на каручката пред коня”, казва той. За него икономически е абсолютно неоправдано реанимирането чрез ремонти на 4-5 от психиатричните болници с най-ужасяващите условия.
“Министерството създава работна група за изработване на стратегия за реформа в психично-здравните услуги, но още няма заповед за сформирането ѝ. Имаше намерение и за втора работна група, която да оцени психиатричните стационари като инфраструктура, логистика, условия, персонал, достъп до друг вид медицински дейности и т.н. Такъв инструмент е готов отдавна и ако ни бъде делегирано, веднага можем да го предоставим. Не разбирам защо са нужни две работни групи, тъй като е логично тези дейности да бъдат вменени на постоянно действаща комисия, която да носи пряката и политическата отговорност.”
Хелзинкският комитет пише на министъра
Българският хелзинкски комитет е изпратил писмо до министър Кирил Ананиев с призив най-после да бъде създаден съвет или комисия по психично здраве към Министерския съвет и за изработване на стратегия за реформа в сектора.
Организацията напомня, че през септември 2018 г. при разглеждане на ситуацията в България Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания изрази загриженост поради факта, че такива хора престояват дълго в болници поради липса на рехабилитационни услуги след лечението, адекватни индивидуализирани услуги и жилищно настаняване в общността.
Асоциацията на семейства за партньорство в психиатрията настоява за “нова политика, която интегрира функциите на отделните министерства и институции и гарантира комплексна, добре регламентирана и финансово обезпечена грижа”.
Сега едва за 0,35% от хората с тежка психиатрична болест има подкрепа в двата дневни центъра в столицата и малкото такива в страната, изтъква асоциацията.
Коментари