Когато е хроничен, става фактор и за психични разстройства. Националният център по обществено здраве и анализи обучи общопрактикуващи лекари, психолози, социални работници да откриват ранни признаци на депресия. 

В ежедневието наричаме стрес всяко “неудобство”, което ни причинява страдание и поставя на изпитание търпението да го понесем, без да разрушим емоционалната си стабилност. Така го приближаваме до научното понятие за хроничен стрес - патологично състояние, за разлика от острия стрес с неговите хормонални реакции, които ни помагат да оцеляваме при външни и вътрешни заплахи. Този механизъм е жизненоважен за оцеляването на човека. Превръща се в разрушителен, когато продължава “безкрайно” дълго.

В по-широкия си план

стресът

представлява

неавтентично

съществуване,

неадекватно на собствената представа как да живееш и на ситуацията около нас. С тази формулировка психиатърът доц. Христо Хинков - директор на Националния център по обществено здраве и анализи, започва обучителни курсовете пред общопрактикуващи лекари, психолози, социални работници за ранно откриване на хората с депресии, психични разстройства, суицидни нагласи.

През обучението преминаха малко повече от 100 участници, 90% от които изразяват желание да се организират още модули и практически сесии.

Няма здраве без психично здраве, дефинира Световната здравна организация. “Това

значи ли,

че психичното

здраве е основа

на здравето

изобщо? Значи!

Психичното здраве се нарушава винаги, когато е нарушено соматичното, телесно здраве - обяснява доц. Хинков. - Но дори човек да няма телесни оплаквания, ако се чувства недобре, започва да страда и физически – създава се така наречената психосоматична зависимост.”

Най-често стресът води до оплаквания от страна на мозъка, сърдечносъдовата система, понижаване на имунитета. За всички тях науката вече има стройно обяснение и разширява списъка на стрес индуцираните остри състояния като инфаркт, инсулт, шок с още десетки диагнози. Лекари и психолози участват в интерактивните формати по проблемите на психичното здраве.

Лекари и психолози участват в интерактивните формати по проблемите на психичното здраве.

Психичното здраве е състоянието, при което човек е в хармония със себе си и с околна среда, но разбира се, основно с човешкото обкръжение. Концепцията за общественото психично здраве е опит да се определи липсващият рисков елемент в досегашната четворна структура на факторите - храненето, алкохолът, тютюнопушенето, ниската физическа активност.

Според СЗО

5-ият елемент

е замърсеният

въздух, но

всъщност

е стресът,

мисля аз, казва психитърът.

Продължителното въздействие на фактори, които човек преживява като непоносима тежест, го вадят от емоционалното му равновесие и съответно от психично здраве. Стига се до разстройство на психичното функциониране, при което в различна степен има нарушение на контрола върху мисли, чувства и поведение. Като рисков фактор

стресът е

в основата

на психичните

разстройства

В ежедневието не само хроничният стрес може да наруши баланса на емоциите. Острият стрес е реакция на непосредствена заплаха, при която човек реагира, образно казано, с бягство или борба. Но в общества с висока тревожност, разпадане на традиционни ценности и засилваща се несигурност нормални човешки дейности и отношения се деформират. Израз на това са

реакции

на принципа

на късото

съединение

Типични илюстрации: някой някого засича на пътя, слизат от колите и се сбиват, в рамките на половин час в трамвая човек става свидетел на скандал “от нищото” - за място, настъпване и всевъзможни други незначителни поводи, които не водят до колизии в държави с по-ниска обществена тревожност. Но реакциите при стрес зависят и от личностните черти, възпитанието и редица други фактори, дава пример доц. Хинков. Сред социалните фактори, които повишават дистреса, са професии, свързани с предоставяне на услуги на тежко болни, икономическите кризи, политическата нестабилност, миграционни процеси, разпад на традиционни ценности. Социолозите смята, че сме в състояние на аномия, загуба на ценности, които конституират личността. Загубата на традиционни ценности води до повишаване на тревожността в обществото, изтъква експертът. Стресогенни фактори, познати на всички, има и в работната среда. Податливи на стрес са подрастващите, жените, работещите майки, по-слабо образованите, загубилите близки, живеещите в изолация, безработните, жертвите на расова и сексуална дискриминация, здравно и социално неосигурените хора. Кое е общото между тези групи? Живеят в по-голяма несигурност.

Остър стрес най-често предизвикват заплахите за живота или споменът за такава ситуация, гладът, изолацията, тълпата, шумът, инфекциите.

Когато стресогенните фактори прекратят своето действие, настъпва облекчение и нивото на стресовите хормони спада. Нещо, което не се случва при повтарящо се без паузи въздействие и постоянен стрес, който е особено изтощаващ.

За хроничния стрес

водещи причини

са финансовите

затруднения,

продължителната

самота, кризите

в отношенията

с партньори и близки, прекомерно продължителните натоварващи дейности. Ефектът може да са не само емоционални кризи, депресия, посттравматично стресово разстройство. Но и хипертония, инфаркт, инсулт, имунни и автоимунни болести, стомашно-чревни проблеми, дори рак.