Как се установява безспорно бактерията хеликобактер пилори, може ли заради различни критерии у нас и в САЩ резултатът от изследване да е различен, пита читателка на вестника.
Отговаря д-р Никола Станчев - специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести на Александровска болница:
Инфекцията с хеликобактер пилори е най-честото носителство - засяга над 50% от населението, но се наблюдават големи регионални различия.
Лесният начин
на заразяване
предимно през
устата и по
контактнобитов път
на предаване, както и късната изява на симптоматиката правят бактерията трудна за ранно диагностициране. Методите, които се използват за сигурна диагноза, са инвазивни. При фиброгастроскопия може да се проведе:
1/ бърз уреазен тест на биопсии, при който в рамките на 24 часа от вземането на материала се отчита уреазната активност на бактерия,
2/ хистологично изследване на взетия материал с оцветяване и полуколичествена оценка, което ни дава и представа за промени и в стомашната лигавица,
3/микробиологично изследване.
Методите, макар
и нехаресвани
от пациентите,
са чувствителни
и дават добра преценка за наличие на хеликобактер пилори.
Неинвазивните методи включват:
1/ серологично изследване ELISA - количествено определяне на антитела срещу бактерия и/или кръвни тестове за качествено определяне.Не са подходящи за преценка на степента на ерадикация 3 до 6 месеца след проведено лечение.
2/ фекален тест ELISA - поликлонални антитела, определящи носителството на антигени на бактерията.Тестът е чувствителен и специфичен, установяващ ефект на ерадикацията.
3/ скъп и чувствителен 13 С уреазен дихателен тест, при който приета през устата 13 С урея под въздействието на бактериите се хидролизира до маркиран бикарбонат, като в кръвта става разделянето му на водна и СО2 съставка, която чрез спектрометрия се определя в издишания въздух.
Всички тестове трябва да отчитат проведено в рамките на месец преди това лечение с инхибитори на протонната помпа, Н2 блокери, антибиотици и бисмутови препарати, които могат да компрометират резултатите.
Описаните методи, самостоятелно или последователно проведени, дават достоверна картина на еветуално заразяване с хеликобактер пилори.
За предпочитане
обаче са
изследванията с
провеждане на
фиброгастроскопия
От неинвазивните в практиката се използва основно фекалният тест, по-рядко за определяне на антитела в серум, слюнка и урина.
От всяка лаборатория резултатите излизат с описание на референтните стойности. Те могат да варират според вида на използвания реактив за изследването.
И в Европа, и в САЩ критериите за носителство и започване на лечението са идентични. Още повече че ежегодно се провеждат научни конференции с участието на представители на много страни, които унифицират диагностичните и лечебни действия.
При доказване на носителство на хеликобактер пилори е задължително провеждането на лечение предвид уврежданията, които може да причини. Включително и по отношение на
участието на
бактерията в
онкогенезата
- пораждане на злокачествен тумор.
Друг принцип, който следва да се спазва, е изследването за хеликобактер пилори и на останалите членове на семейството на заболелия предвид контактнобитовия път на заразяване.
Коментари