Как се установява безспорно бактерията хеликобактер пилори, може ли заради различни критерии у нас и в САЩ резултатът от изследване да е различен, пита читателка на вестника.

Отговаря д-р Никола Станчев - специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести на Александровска болница:

Инфекцията с хеликобактер пилори е най-честото носителство - засяга над 50% от населението, но се наблюдават големи регионални различия.

Лесният начин

на заразяване

предимно през

устата и по

контактнобитов път

на предаване, както и късната изява на симптоматиката правят бактерията трудна за ранно диагностициране. Методите, които се използват за сигурна диагноза, са инвазивни. При фиброгастроскопия може да се проведе:

1/ бърз уреазен тест на биопсии, при който в рамките на 24 часа от вземането на материала се отчита уреазната активност на бактерия,

2/ хистологично изследване на взетия материал с оцветяване и полуколичествена оценка, което ни дава и представа за промени и в стомашната лигавица,

3/микробиологично изследване.

Методите, макар

и нехаресвани

от пациентите,

са чувствителни

и дават добра преценка за наличие на хеликобактер пилори.

Неинвазивните методи включват:

1/ серологично изследване ELISA - количествено определяне на антитела срещу бактерия и/или кръвни тестове за качествено определяне.Не са подходящи за преценка на степента на ерадикация 3 до 6 месеца след проведено лечение.

2/ фекален тест ELISA - поликлонални антитела, определящи носителството на антигени на бактерията.Тестът е чувствителен и специфичен, установяващ ефект на ерадикацията.

3/ скъп и чувствителен 13 С уреазен дихателен тест, при който приета през устата 13 С урея под въздействието на бактериите се хидролизира до маркиран бикарбонат, като в кръвта става разделянето му на водна и СО2 съставка, която чрез спектрометрия се определя в издишания въздух.

Всички тестове трябва да отчитат проведено в рамките на месец преди това лечение с инхибитори на протонната помпа, Н2 блокери, антибиотици и бисмутови препарати, които могат да компрометират резултатите.

Описаните методи, самостоятелно или последователно проведени, дават достоверна картина на еветуално заразяване с хеликобактер пилори.

За предпочитане

обаче са

изследванията с

провеждане на

фиброгастроскопия

От неинвазивните в практиката се използва основно фекалният тест, по-рядко за определяне на антитела в серум, слюнка и урина.

От всяка лаборатория резултатите излизат с описание на референтните стойности. Те могат да варират според вида на използвания реактив за изследването.

И в Европа, и в САЩ критериите за носителство и започване на лечението са идентични. Още повече че ежегодно се провеждат научни конференции с участието на представители на много страни, които унифицират диагностичните и лечебни действия.

При доказване на носителство на хеликобактер пилори е задължително провеждането на лечение предвид уврежданията, които може да причини. Включително и по отношение на

участието на

бактерията в

онкогенезата

- пораждане на злокачествен тумор.

Друг принцип, който следва да се спазва, е изследването за хеликобактер пилори и на останалите членове на семейството на заболелия предвид контактнобитовия път на заразяване.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*