Не веднъж, а 365 пъти в новата година имаме шанс за промяна - с мотивация, реалистични цели, респект пред умората на волята

Половината от хората, които си поставят за цел през новата година да отделят повече време за себе си и своето здраве, са убедени в успеха. Но 88% от тези, които поемат обещания, се провалят, установява проф. Ричард Уайзман от Университета в Бристол. Десетки изследователски екипи стигат до изводи за близки проценти. С научни методи са потвърдили това, което реализмът ни подсказва. Ако обърнем поговорката за топлата вода, ценното в “откриването” на ледения душ е заключителната част на научните разработки. Там винаги се предлагат стратегии и тактики как да изпълним поне най-важните си новогодишни намерения.

Ако имате упорството да пресеете критично съветите в десетина публикации, ще видите, че с различни формулировки те се свеждат до 3 стратегии: мотивация, реалистични цели и напредване стъпка по стъпка с респект пред умората на волята.

Според невролозите залагаме първата грешка още с формулировката “от Нова година”. Шансът да живеем по-здравословно не е един.

Умножете

го по 365 дни

- това е

истинската рамка

за изпълнение на новогодишните ни намерения. Или даже 365 по 24. При толкова възможности няма да се наложи да водите предварително изгубената битка с умората на волята. Умът ни бързо се изтощава от непрекъснатите усилия да ограничаваме любими неща като сладкото или/и да изпълняваме всеки ден досадната норма от 10 хиляди крачки винаги. Малките забежки от строгите догми презареждат решителността, стига да не се превърнат в норма. Разпределяйте без вманиячаване усилията си във времето. Нещо като катаджийското правило за средната скорост – ако сте натиснали здраво педала днес, защото ви е спокойно и имате пълен контрол над волята си, утре може да не преследвате същите свръхамбиции и дори е желателно с оглед “пътната безопасност”

За съжаление,

волята е

изчерпаем ресурс

Ако самонадеяно я предизвикваме нонстоп с изтощителни усилия, не може да се рециклира. По-реалистична тактика е да постигаме баланс като цяло, не непременно ден за ден.

Австралийско проучване за нагласите към здравословни норми показва, че за постигането на целите много помага споделянето, тяхното оповестяване. Но най-мотивиращ се оказва облогът в неговия широк смисъл. Нещо като “а на бас, че ще сваля 10 килограма”, независимо дали е реплика към друг човек или предизвикване на самия себе си.

Хазартното

начало дреме

дълбоко в ума

на човека,

въпреки че може да го наричаме със социално приемливи понятия като реализация и хъс за победа или заклеймяващото “алчност”. Основното във феномена е желанието за себедоказване, но адаптирано към еталона “успял = богат”, обяснява защо загубите се изживяват по-болезнено, когато ти бъркат в джоба. На този факт залагат например платформите за отслабване, в които целите се обвързват с финансови ангажименти. Проваляш се – губиш залога. В завоалирани форми моделът се използва за регулиране на отношенията в групи за усъвършенстване и са класическо средство за “укрепване” на корпоративната етика, но това е друга тема.

При добра мотивация – а каква по-смислена цел от това да сме здрави, облогът е помощно средство за поддържане на волята. Критичният период са първите 3 месеца - 80% се провалят преди края на март. А най-сигурен начин да се издъниш е да си поставиш нереалистични цели. Особено в началото тактиката трябва да е като при маратона – малки, пестеливи крачки, не е ясно бягаш или се забавляваш. В примера за 10-те килограма например целта може да е на всяко първо число да тежим с 1 кг по- малко от предишното теглене.

Елемент на реализъм е да се поставят последователни цели за укрепване на здравето.

Ако топиш кила,

да не е в пакет с

отказ от цигари,

да кажем

В терминологията на бягането – действайте щафетно. Водещ е принципът на приоритета – започваме от лошия навик, който ни нанася по-големи вреди към момента. Често обаче изборът е спънат от създадената зависимост. Тогава по-продуктивно е да се започне с по-лесно осъществимия отказ, а навикът, по-силен от волята ни, да почака, докато добием самочувствие, че сме тренирани за големи предизвикателства.

Ще сме улеснени в комбинирането на целите, ако заложим на естествената синергия – някои двойки навици имат по-голям сумарен ефект от сбора на двата поотделно. Класическият пример: ограничаването на калориите в съчетание със спорт води до по-здравословно и по-бързо отслабване.

Толкова е просто: мотивация, реализъм, респект пред преумората на волята. Успех!