Като изкуство на ръцете на оператора мозъчната неврохирургия е достигнала своя връх, казва доц. Венелин Герганов. Той е старши лекар в Клиниката по неврохирургия на Международния институт по невронауки в Хановер, Германия, където е един от най-близките ученици и сътрудници на световноизвестния проф. Маджид Самии. Двамата са автори на най-тиражната в света монография по неврохирургия в последните години – “Хирургия на понтоцеребеларните лезии” (Surgery of Cerebellopontine Angle Lesions). Доц. Герганов е автор на над 180 научни публикации с 1666 цитирания в международни издания, автор и cъавтор е в 32 интернационални англоезични учебници и монографии.

Доскоро доц. Герганов само консултираше пациенти в България, но вече оперира освен в клиниката в Германия, и в “Пирогов”.

- Доц. Герганов, живеем в свят, където трупаме радиация от медицински процедури, презокеански полети и кой знае какво още, подложени сме на свръхстрес, въздухът и храната ни са все по-индустриални. Това има ли отношение към здравето на мозъка, или всичко е в гените?

- “Здравето на мозъка” е много широко понятие, но ако имате предвид конкретно риска за поява на мозъчен тумор, не бих могъл да посоча конкретен рисков фактор на околната среда.

Появата и развитието на мозъчните тумори са мултифакториални. По статистически данни едва около 5 на сто от тези тумори са свързани с генетична предразположеност. Важно е да се знае обаче, че общо

честотата

не е нараснала

в популацията.

- Неврохирургията получи голям тласък от технологичните иновации, в кои области е най-голям този напредък?

- Една от големите стъпки напред в неврохирургията е лечението на съдовите заболявания като аневризмите и артерио-венозните малформации, които са честа причина за тежки мозъчни кръвоизливи.

Ендоваскуларните методи, при които по безкръвен път се стига и се третира патологичният съд, са етаблиран метод, до голяма степен заместил класическата хирургия. Тези методи се прилагат успешно и в няколко големи центъра в България. Те са по-щадящи за болния, а в същото време са ефективни и надеждни.

Съществен напредък има и в оперативното отстраняване на мозъчните тумори при максимално запазване на функционалността на централната нервна система.

В чисто хирургичен план имаме възможност да сме все по-радикални спрямо туморите и щадящи спрямо мозъчната тъкан. На практика вече няма такова понятие като “хирургически недостъпен тумор”. Може да се каже, че като мануална дейност мозъчната неврохирургия е достигнала своя връх. Трудността идва от това, че немалко тумори поради своята биологична същност не могат да бъдат излекувани хирургически, дори и видимата им част да се отстрани напълно, което налага допълнителна лъче- и/или химиотерапия. Най-агресивните от тях например, глиобластомите, са хетерогенни дори на молекулярно ниво, а генетичният им профил може да се промени в хода на химиотерапията, т.е. туморън може да се “изплъзне” или “скрие”от контрол. През последните години се създадоха много нови медикаменти, но все още не може да каже, че разполагаме с революционно и ефикасно лечение.

Напредъкът в лечението на хипофизните аденоми е както в хирургичен план с въвеждането на по-щадящи ендоскопски оперативини техники, така и в терапевтичен - разработването на ефикасни медикаментозни терапии за някои хормонално активни тумори.

- Как работите при труднодостъпно разположени тумори в мозъка?

- Операцията на такива тумори включва прецизно предоперативно планиране на оперативния достъп и подхода към зоната на интерес, което се базира на данните от образните изследвания (магнитно-резонансна томография, компютърна томография) и от т.нар. brain mapping -

мозъчно картиране

със специален

софтуер

Този виртуален план се прилага по време на операцията при конкретния пациент с помощта на невронавигационна система. Разполагаме и с техники за интраоперативно образно изследване, които в реално време ни дават информация за наличието на туморен остатък и съотношението му към критични анатомични структури.

Рискът от поява на нови неврологични увреждания е много по-нисък, но винаги съществува. Това е

уникалното

при мозъка: той

не прощава грешките Увредените участъци не могат да регенерират. Загубата на функция често е трайна. Това може не само да инвалидизира пациента или да го лиши от основно сетиво като зрение или слух, но и да промени чертите, които го съставят като личност. За мен именно това характеризира нашата специалност - тънката линия между успеха и провала.

- Възможните увреждания ли са най-плашещи за пациентите и доколко те са информирани за рисковете?

- Убеден съм, че

на пациентите трябва

да се съобщават

възможните рискове,

свързани с всеки от алтернативните терапевтични методи. Стига пациентът да иска да ги чуе, да има активна позиция спрямо собственото си здраве и живот. Лекарят следва да даде максимално точна и актуална информация, да даде съвет, но пациентът сам трябва да вземе решението за лечението си.

- В България сме по-склонни да делегираме избора на лекаря, трябва ли това да се промени?

- За да се промени, трябва да има желание и от двете страни. По-отговорната позиция от страна на пациентите и тяхната по-добра информираност биха облекчили и лекаря. Ако изцяло му се делегира вземането на решение, той поема както позитивите, така и негативите от един евентуален неуспех. Дори ако неуспехът не се дължи на грешка, а на биологичната характеристика на заболяването.

- Вие оперирате и мозъка, и гръбнака, по какво се различават предизвикателствата?

- Мозъчната хирургия предлага по-голямо разнообразие от проблеми и предизвикателства, което е свързано с комплексността на мозъка като орган.

Прогресът в гръбначната неврохирургия позволява, поне на техническо ниво, да се решат повечето проблеми. Все повече специалисти имат нужните умения и опит. В тази област голямото предизвикателство остава да се прецени кои болни и кога трябва да бъдат оперирани. С други думи е важно да се знае кога да не се оперира. В световен план в тази област има залитане в свръхлечение,

прекалено

разширяване

на индикациите

за операция

Методите за образна диагностика са вече много прецизни и са достъпни за все повече хора. Все по-често тумори и други аномалии се откриват случайно, без да имат клинична изява, т.е. без да са станали болест. Често тези тумори са доброкачествени, с нисък потенциал за растеж и не представляват риск за пациента. Нашата отговорност е да разграничим туморите, които трябва да се оперират, от тези, които трябва, поне в началото, да се проследяват.

- По какви критерии решавате?

- Ако са асмиптомна находка, е логично определено време да се проследяват, да се види дали имат склонност към растеж, дали има динамика в характеристиките им, т.е. да опознаем биологията им. Едва тогава може и трябва да се вземе решение. Всичко това е процес, в който има две страни – пациент и лекар – които трябва да си имат пълно доверие и да си сътрудничат.

Понякога индикацията за операция не идва от лекаря или от тумора, а от пациента, за когото мисълта за “нещото в главата” е непосилно бреме.

- Вие поощрявате ли такава стратегия за превантивно отстраняване?

- Случайно откритите мозъчни или хипофизни тумори, които са малки, нямат тенденция да нарастват, не дават оплаквания, не са разположени до центрове, които могат да застрашат,

не трябва

превантивно да

се отстраняват

- А при случайно откритите съдови проблеми в мозъка?

- При тях също при вземането на решение трябва да се анализират множество фактори- от страна на болния, от страна на заболяването, и от страна на хирурга.

Трябва да се определи рискът от кървене, да се вземе под внимание възрастта на човека, здравословното му състояние, да се оцени дали лезията е достъпна и какъв е потенциалният риск от терапията.

Водещо правило е рискът от операцията или манипулацията да е по-малък от риска от нормалното биологично развитие на заболяване ако не бъде третирано.

- При откриване на безсимптомен тумор първият въпрос вероятно е: как да живея, за да не се стигне до проблем. Какво препоръчвате?

- Медицината няма отговор. Не знаем какво предизвиква появата на туморите, поради което не можем да дадем съвет за профилактика.

- Несекващи твърдения в мрежата препоръчват като превенция отказ ту от едни, ту от други храни, глад, възможно ли е?

- Агресивните тумори се държат като паразити в тялото. Дори според различните битуващи в обществото схващания да се опитаме да лишим тялото от определени вещества – например захари или протеини, туморът ще си ги извлича в достатъчно количество.

Дори при

пълен глад

туморът няма

да спре да расте

Разпространяват се най-различни теории, но засега няма доказателства за ефективността им.

Затова съм против всички тези крайни диети, които не само не помагат, но и увреждат.

- Казано разговорно, най-добре е човек да си живее животът?

- Разбира се, като изключи признатите вредни нокси - пушенето, злоупотребата с алкохол, високите стойности на лошия холестерол, липсата на достъчно движение. Всички те влияят, директно или индиректно, и на здравето на мозъка и не трябва да се подценяват.

- Има ли макар и микроскопични научни предпоставки за широко разпространеното вярване, че лошите мисли за болести може да ги предизвикат?

- Да ги предизвикат – не. Но психиката и позитивното отношение към проблем, който вече е възникнал, са важна предпоставка човек да се справи с него. Вярата в добрия изход помага лечението да не забуксува в резултат на депресия и отчаяние. Без да мога да го обясня, се оказва, че

един от важните

елементи, които

определят

изхода от

лечението,

е позитивната

нагласа

на пациента

- Главоболието ли е главният симптом при тумор в мозъка?

- Главоболието е много често оплакване, почти всеки човек го е изпитвал.

Тревожно е по-скоро главоболието, което е променило характера си, особено ако е съчетано със сънливост, епилептични припадъци, слабост в някой крайник, зрителни проблеми и други неврологични оплаквания. В тези случаи е по-добре човек да се консултира с лекар – една оказала се “безпричинна” загриженост е по-добра от пропусната своевременна диагноза и рано започнато лечение.