Хората, двуезични по рождение, са толкова различни от останалите, че образуват отделно човечество. У нас те са най-малкото малцинство. В доскоро затворената за света България смесените бракове бяха нищожно малко. Съответно малцина се сдобиваха с два езика по рождение. А и в смесените бракове рядко има балансирано двуезични деца. Те си служат и с два езика, но ги владеят в различна степен.

Двуезичие се постига по естествен път чрез общуване или чрез обучение. Според начина на усвояване на езиците психолингвистиката различава 24 типа двуезичие.

Друга подредба дели хората на 4 групи. При група А общуването на два езика е започнало до 8 месеца след раждането. Тогава в мозъка започва латерализацията и лявото полукълбо поема езиковите функции. Този процес протича бурно за 16 месеца, така че някои учени изтеглят крайния срок за попадане в група А до 2-годишна възраст.

"А" са хората с два родни езика, като и двата са равностойно и пълноценно усвоени. "А" са идеалните, съвършено двуезични хора.

Ако общуването на втория език е започнало по-късно, но пак в ранна възраст, двуезичният човек е от група Б. Единият му език е по-силен и той го предпочита, защото по-често мисли на него. Най-често за формиране на "Б" се наема гледачка от чужбина, която покрай грижите за детето го научава и на своя език.

В група В са тези, които освен майчиния език са усвоили и друг, но той им е "чужд", в смисъл че това е станало по пътя на обучение, започнало преди 12-годишна възраст. При "В" има съществена разлика в степента на владеене на двата езика.

Група Г е най-многобройна. В нея са всички, които освен родния ползват и друг език, но той е подчертано неравностоен. Те мислят на своя език и си превеждат наум на другия симултанно в хода на речта или консекутивно (първо планират какво ще кажат и после го произнасят).

Лявото мозъчно полукълбо отговаря за езика, но и за математическото и логическото мислене. В дясното пък се развиват способностите на човека да се ориентира в пространството, да различава лица, да разпознава образи, музика и пр. Връзките между двете полукълба са мигновени, но едното доминира малко над другото. Езиковият център е над лявото ухо и има форма на дъга.

През 1967 г. д-р Ерик Лененберг формулира своята "Хипотеза за критичния период". Според нея овладяването на език трябва да започне преди 12-годишна възраст, после е вече късно. Тази теория се ражда от нашумял случай - 13-годишната Джени е намерена в гората, отраснала сред вълци. "Дивото дете" веднага е подложено на интензивно обучение, но така и не надскача нивото на съвсем простите фрази. При Джени критичният период е изпуснат, заключава Лененберг.

До 12 г. се усвояват езиковите параметри - ако дотогава майчиният език не се е разгърнал, нито втори, нито трети, никой следващ език няма да се развие кой знае колко. С други думи, овладяването на чужди езици започва с изучаването на майчиния, като това е най-важният етап.

Според друга сходна теория началната фаза на учене на чуждия език е крайната фаза на изучаване на родния. Тоест изучаването на чужд език е само надграждане над родния, разширяване и съпоставяне с него. По-добре е двата езика да са от различни семейства (да речем, български и английски). Ако има повече контрасти, усвояването е по-лесно в сравнение със сродните езици, (български и сръбски). Колкото по-"чужд" е вторият език (не трети и всеки следващ, а именно вторият), толкова по-обогатяващ е той за мозъка.

Колкото по-добре човек познава своя език, толкова по-далече стига в усвояването на друг. Поради това за нас, българите, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училище. За жалост на тях се гледа с пренебрежение и това автоматично влияе на усвояването на чужди езици.

Колкото по-слаб е българският ти, толкова по-зле ще научиш чуждия език. Именно слабаците по български срещат трудности в езиковите курсове, а и по правило изпитват неприязън към тях.

При хора, които развиват езиковите си умения цял живот, рискът от инсулт е по-малък. Затова в третата възраст трябва да се чете всекидневно - като гимнастика за мозъка, а още по-добре и на чужд език. С колкото повече езици борави мозъкът, толкова по-активен и разгърнат е неговият капацитет. И още нещо: При хората от група А няма регистриран нито един случай на инсулт! Това е най-смайващият страничен ефект от двуезичието. Той показва колко голяма е ползата от него.