Предстои да разберем ще решат ли проблема българските политици

В България годишно се "произвеждат" 170 000 т текстилни отпадъци. Това означава, че всяка година ни залива буквално планина от боклук, съставен само от стари дрехи и обувки. Може би за мнозина тези факти не изглеждат толкова тревожни. Но истината е, че те засягат всеки.

Статистиката показва, че всяка година на сметищата се депонират 55 000 т текстилни отпадъци, други 50 000 т се рециклират. Ще кажете - дотук добре. Да, ама не. Защото едни 65 000 т текстил буквално всяка година се изпаряват във въздуха. Ние ги вдишваме с белите си дробове - с всички вредни химически изпарения и отровни газове, които се отделят при изгарянето им. Защото всяка година през зимата в бедните квартали стари дрехи и обувки се ползват и за отопление по същия начин, както и старите автомобилни гуми. С всички последствия за белите дробове и здравето на онези, които вдишват задушливия дим. Тъй като голяма част от облеклата и обувките се произвеждат от изкуствени материи, тяхното унищожаване в пламъците води до отделяне и на множество канцерогенни вещества.

Планина от стари дрехи

В момента масовото рециклиране на тези отпадъци е почти невъзможно по две причини. Липсват мощности, където те да се преработват. Липсва и интерес от страна на гражданите да ги предават за вторични суровини.

България не изпълнява задължението си към Европейския съюз да намали депонираните отпадъци. Рециклирането на текстил например е част от програмата на Столичната община за намаляване на вредните емисии във въздуха и от тази година са поставени контейнери за стари дрехи, като само за няколко месеца са събрани над 4 тона. Те могат да се преработват в столичния завод за отпадъци. Контейнери за текстилен боклук има и в Бургас.

Как може да се реши проблемът

Проблемът с безразборното изхвърляне на стари дрехи и особено с тяхното горене през зимата може да се реши, като се въведат екотакси при вноса и производството на дрехи, домашен текстил и обувки. Със събраната сума ще се изгради система за събиране и рециклиране на отпадъци от текстил, а гражданите ще могат да предават в пунктовете за събиране на отпадъци ненужните си дрехи.

След рециклирането над 90% от текстила ще се ползва отново за производство на текстилни изделия.

Освен това индустрията ще може да намали разходите си, ако използва рециклирани материали за производство.

В нормалните държави този проблем е отдавна решен. Фирмите, които произвеждат или внасят текстил и обувки отговарят за разделното събиране, съхраняване и оползотворяване или обезвреждане на произведените/внесени от тях отпадъци. Това е логично и справедливо. Правило е тези, които произвеждат боклук, да заплащат продуктова такса, за да бъдат изградени цялостни системи за управление на текстилни отпадъци.

Накратко, за да решим проблема, необходимо е и у нас да се създаде организация и структура за събиране и рециклиране на текстилните отпадъци. И тук решенията на проблема отново опират до политиците.

Ще дишаме ли по-чист въздух - на ход са политиците

Ще се реши ли проблемът с горенето на текстилни продукти зависи от решенията на българския парламент. В комисията по околна среда в Народното събрание предстои да бъдат внесени поправки в Закона за управление на отпадъците, чрез които се въвежда възможност за прилагане на принципа за отговорност на производителите на текстил и обувки.

Това означава, че производителите и вносителите на дрехи и обувки ще трябва да поемат отговорност за продуктите и в края на жизнения им цикъл - практика, отдавна утвърдена в страните на ЕС. Влизането на тези поправки в Закона за отпадъците в сила гарантира до 90% намаляване на изхвърляния по сметищата отпадък от текстил. Ще спре изгарянето на текстилни отпадъци, които силно замърсяват въздуха.

Рециклирането на текстилните отпадъци е още една задължителна стъпка към по-чиста околна среда и още един ангажимент към Европейския съюз, който България ще изпълни.