Д-р Мария Иванова: В сезона на грипа алергиите към лекарства зачестяват

При активна кашлица и пристъпи на задух у дома търсете причината в плесента. Тя е проблем за около 80% от жилищата, казва алергологът от ВМА

Д-р Мария Иванова е лекар-алерголог с над 20-годишен стаж във Военномедицинска академия. Завършила е Медицинска академия в София. Има две специалности - “Алергология” и “Вътрешни болести”. Специализирала е в Александровска болница.

- Д-р Иванова, как се отрази меката есен на хората с алергии?

- Алергията е състояние на имунната система, а дали ще се развие като болест, зависи от много фактори - дори и от нас самите. При алергичните хора имунната система е свръхчувствителна и реагира твърде силно към иначе безобидни вещества като полени, прах, някои храни и редица други антигени. Есента не е причина за развитие на алергично състояние, но при топъл сезон се създават условия за цъфтеж на чaст от тревите и плевелите – пелина и амброзията, които са силни и достатъчно разпространени алергени. При топла есен се наблюдава вторичен цъфтеж на житни треви, плевели и плесени, това създава условия за обостряне на алергичния ринит, алергичния кoнюнктивит, както и зачестяване на пристъпите на бронхиална астма.

Иначе алергичните хора не се увеличават през есента, но състоянието им може рязко да се влоши. Тази година например при много пациенти имаше по-тежки пристъпи на бронхиална астма. Освен това вирусните инфекции през лятото, което беше по-хладно, се застъпиха с началото на есенните вирусни инфекции.

- Зачестяват ли случаите на алергични хора у нас?

- Да. Хората са по-алергични и по-реактивни отпреди 10 г. Една от основните причини е начинът на живот в градовете. Човек е подложен на стрес, не спи достатъчно, не се храни правилно. Прекалено много фактори отвън повлияват на организма, които провокират реакция. Това отслабва имунната система и в един момент организмът започва да реагира на неща, срещу които в други случаи не реагира.

Интересното е, че поленовите алергии се срещат по-често и протичат по-тежко сред градското население, отколкото на село.

- Поленовите алергии ли преобладават?

- Да, полинозите, изразяващи се с кихане, кашлица, задух, сенна хрема, са широко застъпени сред населението. Напоследък обаче

плесенните

алергии също се

превръщат в

много сериозен

проблем Причината е в съвременното строителство, добрата топлоизолация и масовото поставяне на PVC дограма. Така влажността и температурата в домовете се повишават, което създава “чудесни” условия за развитие на плесени. Част от решението е честото проветряване.

Плесените и повишената влажност на въздуха в закритите помещения са проблем в световен мащаб, отнасящ се за около 15 до 80% от жилищата. Модерният начин на живот пък е причина хората да прекарват около 80% от времето си на закрито.

Това е особено тежко за хората с бронхиална астма. Заболяването им протича с чести прояви на кашлица, задух и затруднено дишане, а тази симптоматика е особено изразена при наличие на алергия към плесени.

- Познати са около 1,5 млн. вида фунги, които представляват 4 до 11% от масата фини частици във въздуха. Гъбичните спори често са 100-1000 пъти по-многобройни от другите биочастици, като полените например. За чувствителните пациенти това е сериозен проблем.

Все по-популярен става забравеният през последните десетилетия

синдром на

болната сграда

– по-старото строителство, жилищните блокове, където се създават условия за развитие на плесени и от това страдат всички обитатели.

- Къде може да се развие плесен у дома?

- Освен в стени, зад шкафове, гардероби и завеси плесента може да се развие дори в матрака на леглото ни. Правени са проучвания и от един стандартен матрак се изолират няколко вида плесени. Затова е добре на 5-6 г. той да се сменя.

Климатиците също са голям проблем. Плесените и прахта живеят във филтрите им и когато се включат, се разнасят из цялото помещение.

Плесените заедно с домашния прах са сред най-честите причинители на бронхоспазми като давене и кашлица.

Домашният микрокърлеж, който е съставна част от домашния прах, също води до проблеми. Той живее в завивките, матраците и е един от най-сериозните причинители на астматични пристъпи при децата. В слюнката му има алергени и белтък, срещу който имунната система на много хора реагира. Затова честата смяна на завивките и прането им над 60° е много важно.

- В сезона на грипа и настинките се увеличава употребата на различни лекарства. Нарастват ли случаите на медикаментозна алергия?

- В сезона на грипа се увеличава употребата на противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. Самите те често стават причина за алергични реакции. Трябва да знаем, че

астматиците и

хората с

полинози са

по-склонни към

медикаментозни

алергии (свръхчувствителност към лекарство).

Не са застраховани и хората, които до момента не са имали изява на лекарствена свръхчувствителност. Рискът обаче е около 2-3%.

Вирусните инфекции променят реактивността на имунната система. Все повече се обръща внимание на честото съчетание на инфекция с изразена алергична реакция към лекарство. Пациентите с изненада отбелязват, че в миналото без проблем са приемали дадено лекарство, а сега проявяват алергия, но това е стандартна и често срещана ситуация. Самото лекарство пренастройва имунната система и тя развива антитела срещу него. Те възприемат следващия прием на лекарството като враг за организма и реагират.

Медикаментозната алергия може да се прояви и при ниски дози. Може да протече както като уртикария или обриви, така и като анафилактична шокова реакция. Среща се и рязък спад в броя на кръвните клетки, като причината е повишена чувствителност към даденото лекарство.

- Към кои групи лекарства се проявява алергия най-често?

- Антибиотици, противовъзпалителни, витамини, а често и хранителни добавки. Съвременната фармацевтична промишленост непрекъснато презентира нови медикаменти - увеличава се както броят на лекарствата, така и на нежеланите реакции, като те стават все по-непредвидими. С възрастта се увеличават и заболяванията, от които човек страда, което обикновено води до прием на повече лекарства. Колкото повече различни медикаменти приема даден болен, толкова вероятността за медикаментозна алергична реакция е по-голяма.

- Медикаментозната алергия е сред животозастрашаващите. Може ли да бъде предварително установена?

- В дадени семейства алергичните реакции се срещат по-често, коментира се генетична предразположеност и към медикаментозната алергия, установени са и определени генетични маркери за повишена реактивност към даден медикамент или група.

У нас обаче този

тип диагностика

не е достъпна

В такива случаи на помощ идват стандартните класически методи – анамнеза и кожно-алергични проби.

- Кои са признаците, подсказващи за подобна алергия?

- Медикаментозната алергия е трудно предвидима, защото няма сигурен тест за това. За щастие, леките прояви (отоци, обриви и др.) често са бързопреходни и самоограничаващи се. Те преобладават над тежките животозастрашаващи форми - анафилактичен шок, синдром на Lyell, синдром на Stevens-Johnson. Макар и редки, тежките форми протичат драматично и са твърде опасни и неприятни, характеризират се с богата симптоматика от страна на кожата - отоци, зачервяване, обриви; храносмилателни - гадене, повръщане; и дихателни - кашлица, задух. Наблюдава се и срив в хемодинамиката - рязко падане на кръвното налягане, аритмия, често придружени от болка в гърдите.

Особено тежко протичат алергичните реакции към все по-употребяваните контрастни вещества в образната диагностика. От особено значение в този случай е предварителната подготовка с противоалергични медикаменти.

- Какво е решението в такива случаи?

- Много важно в случаите на развила се анафилактична шокова реакция е да се действа бързо и лекарят да разполага с необходимия противошоков набор от медикаменти. При тези случаи трябва бързо да се бие доза адреналин, което ще стабилизира пациента. Грижата за него се поема от сериозен екип специалисти – алерголози, токсиколози, анестезиолози, кардиолози. При пациентите, преживели веднъж алергичен шок, е много вероятно да не се повтори подобен инцидент.

Докато острите реакции след овладяването им се считат за сравнително решен проблем, забавеният тип реакции са с по-трудно овладяващи се симптоми. При последните е факт ангажирането и промяната в реактивността на редица клетки на имунната ни система.

Този тип

алергични

реакции

рецидивират при

повторна

употреба на

медикамент

и това в повечето случаи е сериозен проблем особено когато даденият медикамент е важен за болния – цитостатици, антикоагуланти, инсулин, антибиотици и др. При такива пациенти често се взема решение за спиране и промяна на практически животоопределяща терапия.

- Какво е лечението, когато става въпрос за по-сериозни алергии?

- Лечението е едно – прилага се т.нар. десенсибилизация, и у нас то е много добре развито. Това е имунотерапия, при която алергията се третира, като на пациента се “вкарват” алергени в организма, разбира се, при установени норми. Целта е организмът да свикне постепенно с тях, така че да се намали рискът от сериозни последствия при евентуален контакт със съответен алерген.

В Националния център по заразни и паразитни болести правим сами алергените, което е много добре за нашите пациенти. Идват дори от другите балкански държави да взимат нашите алергени за лечението на техните пациенти.

- А при медикаментозната алергия?

- Принципът е същият, но е много по-рисково както за пациента, така и за лекаря. Затова освен ВМА няма друга болница в страната, която безотказано да приема толкова тежки случаи. В нашата клиника по-голям процент от приетите алергични пациенти са с медикаментозни реакции.