Възстановяването на връзките с болницата във Виена е задача №1, каним специалисти от Рим и Хановер - трябва да имаме резервен вариант за болните

Ще лицензираме два центъра за следоперационна рехабилитация и там ще има подготвени екипи, казва шефът на агенцията по трансплантация

- Д-р Христов, до септември и д-р Марияна Симеонова, бившият директор на агенцията по трансплантация, и от здравното министерство твърдяха, че се водят активни преговори с болница в Есен за белодробни трансплантации на български граждани. Оказа се, че има проблем. Защо?

- Това, което вие сте разбрали като тенденция за развитие на чакащите белодробна трансплантация у нас, го знаех и аз от медиите. Наистина беше казано, че всичко от страна на България е направено, и то е така. Като дойдох и се разрових в писмата обаче, видях, че през август сме получили дефинитивен отказ от Германия. В писмо проф. Камлер от болницата в Есен пише: “относно лечението на вашите спешно болни пациенти за белодробна трансплантация ви заявяваме, че лечение не може да бъде извършено”.

Друго писмо, което намерих, беше от ноември 2016 г., пак от Есен, в което е казано, че поради резкия спад на донори в Германия не могат да осигурят лечение на чужди граждани.

Това, което не намерих обаче, беше, че нямаше план Б. Затова сега сме в ситуацията да имаме група граждани, на които да не можем да осигурим лечение както в България, така и в чужбина.

- Какво предприехте в тази посока?

- Първото, което направихме, стана факт на 22 октомври, понеделник. Лекарски екип от болница “Мемориал” в Истанбул посетиха двете трансплантационни бази - “Света Екатерина” и “Лозенец”. Специалистите бяха впечатлени от условията и се съгласиха да работят тук заедно с наши лекари. В момента текат писма между нашето Министерство на здравеопазването и турското, договаряме административните неща, но най-важното решение е взето. На практика вече, имайки орган, който съвпада с някой от листата на чакащите, можем да извършим трансплантацията тук.

- Как ще става това?

- При донорска ситуация турският екип ще бъде уведомяван. Наши лекари ще правят експлантацията, а турският - трансплантацията, и ще проследява пациента в следтрансплантационния период. Ще идват тук със самолет, но ако се наложи да пътуват с автомобил, е договорено да не се чака по митници и гранични пунктове, за да пристигнат по-бързо.

С извършването на трансплантация

паралелно ще

тече и обучението

на наши

специалисти -

не само по самата процедура, но и за грижите след това, което за мен е дори по-важно от самата операция. Това изисква специфична рехабилитация и физиотерапия и специално за белодробните трансплантации е до живот. Трябва да се развива определена група мускули, за да може да се разтяга белият дроб след трансплантация. Това не може да се направи навсякъде, затова ще лицензираме два такива центъра и там ще има подготвени екипи.

Досега трансплантациите у нас са стартирали по този начин. Идва чужд екип, който прави 3 операции, и нашите лекари наблюдават, на четвъртата се разменят. След това се работи известно време със съвместни екипи, за да се оттренира техниката. Така се прави в цял свят.

- Защо Турция? Какъв е техният опит с белодробните трансплантации?

- Болницата е част от голям американски консорциум. Високотехнологична е, а дейността ѝ е организирана по американски модел. Самият проф. Аднан Саяр пък, който е шеф на екипа, има над 35 трансплантации на бял дроб.

- Предприети ли са други действия?

- Да. Утре (днес, б.а.) пристигат представители от университетската болница във Виена. Ще разговаряме с тях и ще се опитаме да възстановим взаимоотношенията си. За мен това е задача номер едно.

След това ще се видим и с борда на директорите на университетската болница във Виена и с проф. Клепетко. Искаме да го привлечем като консултант, така че той да помогне да стартираме белодробните трансплантации у нас. Ако трябва, тези разговори ще се осъществят на ниво здравни министри, посланици или министър-председатели. Ще действаме по всички възможни начини.

Като застане

държавата зад

една кауза, има

какво да се

направи

Наред с това сме установили връзка с трансплантолози в Рим, след две седмици имаме среща и със специалисти от Хановер, с които също искаме да създадем връзка, за да може те да правят задължителните прегледи за второ мнение на чакащите за трансплантация, да осъществяват лечение или да променят терапия, когато се налага, за да може нашите пациенти да са годни за трансплантация.

Събрахме и първата междуболнична комисия с мултидисциплинарен екип от пулмолог, рехабилитатор, кардиолог, хирург, анестезиолог, имунолог, които ще прегледат състоянието на всички 15 българи, чакащи за нов бял дроб, за да се установи кои от тях са наистина спешни и кои могат да изчакат. След това документите им ще бъдат изпратени за второ мнение от специалистите трансплантолози. Така ще им спестим излишното ходене до чужбина.

- Защо е необходимо договаряне с толкова болници?

- Това е възможност, ако нещо някъде се промени, да имаме резервен вариант. Досега е била заложена само болницата във Виена и след това нямахме никакъв ход. Това са добри центрове, искаме да имаме връзка с тях. Няма нищо лошо да имаме резервен вариант, ако една болница не може да приеме в даден момент наш пациент. Ние не плащаме, че имаме уговорка с тях.

- Кои са проблемите на донорството у нас?

- В Европа хората са направили проучване и са установили, че недостигът на органи не е заради липса на подходящи донори, а по-скоро е резултат от неспособността за точното им идентифициране, получаване на съгласие и осигуряване на органи.

Освен това всички работещи в интензивния сектор не са достатъчно обучени да откриват донора навреме. Има координатори, които, вместо да ни казват какво да правим, питат нас. От друга страна, не всички координатори имат подкрепа от директорите на болниците. Тяхната дейност се неглижира. Те отиват и сами се борят за това, което им трябва, за да свършат работата си, а трябва да е точно обратното. Трябва да са на пиедестал, да имат по-голям авторитет. Ще променим всичко това, като възстановим донорската програма у нас