Предизвикателство остават острите левкемии, но и при тях ново таргетно лечение намалява с 20-23% риска от фатален изход, казва проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм. Тя е началник на Клиниката по клинична хематология в УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив, зам.-директор по диагностично-лечебната дейност на болницата. Национален консултант е по клинична хематология. Има придобити специалности по вътрешни болести, клинична хематология и медицинска онкология. Учен с над 120 публикации в специализирани медицински издания, с изследователски и преподавателски опит.

- Проф. Грудева, за диагностиката и успехите в лечението на злокачествените заболявания на кръвта се използват определения като “революция” и “пробив”, които свързваме с възможностите на водещите в медицината държави, достъпни ли са иновациите за пациентите в България?

- Наистина вече можем да си позволим да използваме такива определения за лечението на онкохематологичните заболявания. Характеристиките са подходящи в пълен обем най-вече за хроничната миелоидна левкемия. Тя е реален пример на задоволена медицинска потребност в областта на онкохематологията. Дължи се на прецизираната диагностика, на ранния достъп до съвременна терапия, на възможност за персонализирано лечение с използване на гамата от тирозинкиназни инхибитори. Към медицинските условия се добавя и финансовият ангажимент на държавата под формата на 100% реимбурсиране на терапията.

Разработването само на едно ново лекарство поглъща приблизително 2 млрд. долара и средно 14 години високоспециализирана научна и изследователска дейност. Но резултатите оправдават тези сериозни инвестиции, защото дават възможност преживяемостта при нелечими в миналото заболявания днес да сравняваме с хронични диагнози като диабет. Петгодишната преживяемост например при хроничната миелоидна левкемия през 1975 г. е 17,2%, през 2007 г. с навлизането на иновативни терапии расте на 62,5%, а към момента е достигнала над 80%. Още по-запомнящ се пример е, че ако

през 1982-а

10 г. са живели

само 8 от 100

пациенти,

през 2013 г.

статистиката

е обърната

– 8 от 100 са

пациентите, които губим.

Рекордно подобрената прогноза за преживяемостта е съчетана и с едно отлично качество на живот. Пациентите могат да спират лечението при спазване на строги критерии, уточнени след клинични изпитвания.

- Сравнявайки резултатите от лечението на първите ви пациенти и с други онкохематологични заболявания назад в годините и днешните – какво се промени?

- Благодарение на иновативните медикаменти имаме много добри резултати и при хроничните миелопролиферативни заболявания с JAK дисрегулация. С въвеждането на JAK инхибиторите се постигна удължаване на преживяемостта.

Прилагането на таргетната терапия с моноклонално антитяло срещу CD30 рецептора подобри 5-годишната обща преживяемост и преживяемостта, свободна от прогресия при болестта на Ходжкин. Медикаментът представлява конюгант на моноклонално антитяло с цитостатик, за да може да се използват преимуществата на двата вида терапии и едновременно да се намалят негативните им ефекти.

5-годишната

преживяемост

при тези пациенти

с Ходжкинов

лимфом се

увеличи с 41%,

а преживяемостта, свободна от прогресия, нарасна с 22%.

За лечението на хроничната левкоцитна левкемия, която зачестява с напредване на възрастта и особено над 70 г., се прилагат много нови така наречените малки молекули.

Касае се за таблетки, които са изключително удобни за употреба. Това са три групи таргетни медикаменти, които повлияват пътя на В-клетъчния рецептор: брутон-киназа инхибитори, PI3K инхибитори и Вcl-2 инхибитори.

В периода 2001-2006 година 5-годишната обща преживяемост при мултипления миелом, (който също зачестява с възрастта) нарасна с 50% в сравнение с тази през 1971-1976 г. Очаква се в следващите 5 г. да се увеличи с още 30%.

- Вярно ли е впечатлението, че лошите заболявания на кръвта зачестяват?

- Данните за малигнените болести на кръвта са част от общия онкологичен регистър. Те наистина зачестяват. Очаква се около 2030 г. смъртността от онкологични заболявания, в които са включени и злокачествените болести на кръвта, да изпревари тази от сърдечносъдови заболявания. Допускам, че данните у нас не са най-точните. Но ако се ползват данните от САЩ, където регистрите се водят стриктно, се отчита ръст на честотата. Част от този феномен се дължи и на по-добрата ранна диагностика благодарение на новите методи, както и с повишаващата се информираност на обществото за онкохематологичните заболявания, за която се надявам, че допринасяме и с това интервю. Убедена съм, че при съмнение за заболяване

винаги е по-добре

една излишна

консултация

вместо една

закъсняла

диагноза.

- Кои са причините за рака на кръвта?

- Както при всички видове рак етиологията е комплексна и неизяснена в детайли. От една страна са генетичните предразположения, от друга – епигенетичните фактори, които са свързани със средата и начина на живот; кумулираните лъчения от различни източници; прекомерно обработената индустриална храна; небалансираното хранене.

- Острите левкемии ли остават най-голямото предизвикателство?

- Да, може да се каже, че те са пример за незадоволена медицинска потребност. Касае се за две основни групи левкемии – миелоидни и лимфобластни с разлика в протичането и лечението им според възрастовата група.

Острите лимфобластни левкемии са “визитна картичка” за онкохематологичните заболявания в детската възраст и успехите в излекуването и контрола им след това са впечатляващи.

Острите миелоидни левкемии са по-чести при хора над 18 г. с особено проблемна преживяемост при пациентите в по-късна възраст - над 65 г. Една от причините за този факт е, че се добавя неблагоприятният ефект от различни придружаващи заболявания, които се срещат при тези пациенти. За около 30 г. медицината не успя да се “похвали” със съществена успеваемост в терапията на възрастните пациенти с остра миелоидна левкемия. Тук все още се използват възможностите на конвенционалната химиотерапия. През последните години навлизат и нови таргетни терапии, съчетани с химиотерапия.

Лечението на остра миелоидна левкемия в индукционна фаза (веднага след поставената диагноза) е изключително финансовоемко. Клинична пътека от 850 лв. не може да покрие минимум 30-дневния престой на болния, вливането на биопродукти, антимикотиците, антибиотиците, които остават за сметка на клиниката, съответно на лечебното заведение.

Затова още през миналата година Българското

медицинско

сдружение по

хематология

разработи нова

клинична пътека,

която включва само индукционната фаза на новодиагностицираните левкемии. Бяха строго посочени критериите за диагноза, терапевтични режими и лечебни заведения за провеждането им – такива с възможност за трансплантационна дейност. Предложението ни не беше прието от Националната здравноосигурителна каса. Ще повторим искането си отново при актуалните преговори по Националния рамков договор, защото аргументите за това настояване са безспорни.

Таргетната терапия при острата миелоидна левкемия е фокусирана главно върху FLT3 сигналните пътища. Дисрегулацията на FLT3 може да доведе до глобално нарушение на кръвотворенето. Статистическите данни за одобреното лечение е химиотерапия плюс таргетна терапия с FLT3 инхибитори може да доведе до намаление с 20-23% на риска от фатален изход.

- Какво е мястото на трансплантацията на стволови клетки в хематологията?

- И в двата си варианта – с клетки от самия пациент (автоложна) и с донорски материал (алогенна от родствен или неродствен донор), тя е важна част от общия терапевтичен панел в хематологията.

У нас 3 центъра имат трансплантационна дейност за възрастни.

Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София и университетската болница “Св. Марина” във Варна извършват и двата вида трансплантация, а университетската болница “Св. Георги” в Пловдив е специализирана в автоложните трансплантации.

Трансплантационната дейност при деца се извършва в Специализираната клиника по детска онкология и хематология в университетската болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”.

В резюме: терапевтичните възможности и успехи в онкохематологията са радваща реалност.