По данни на изследване от миналата година 53% от мъжете и 44% от жените играят някакъв вид хазарт, казва психотерапевтът

Над 200 000 българи, или 3% от населението, проявяват някаква форма на хазартна зависимост. По данни на изследване от миналата година 53% от мъжете и 44% от жените играят някакъв вид хазарт, а този бизнес в България вече е нараснал до 3 млрд. лв.

От практиката ми виждам, че най-рисковите групи са младите, които са по-импулсивни и при които частите от мозъка, отговарящи за преценката, все още са в етап на развитие. Под много висок риск са и хората с ниско образование, живеещи в бедност, и пенсионерите. Третата група най-уязвими са генетично предразположените към зависимости, т.е. в семейството им има история на зависимост, както и тези, които “подменят” зависимостта - например в опита си да спрат алкохола не адресират първопричината и задоволяват нуждата чрез друга зависимост като хазарта.

Принципно никой не е застрахован и може да започне да злоупотребява. Има един момент, в който злоупотребата преминава в зависимост и вече мозъкът претърпява физически промени, поради които човекът няма капацитета да спре без професионална помощ и е готов на всичко, включително да рискува живота си и да краде от близките си, дори и преди да е бил морален, функционален човек.

Ако се върнем на психологията, ще разберем, че мотивът на зависимите далеч не е само финансов. Отговорни за това са още изключително силното вълнение и превъзбудата, преди да започнеш да играеш. Разочарованието, когато няма печалба пък, последвано от огромна вина и неистова нужда да се “поправи грешката”, пак зареждат цикъла. Реакциите на зависимия и този, който има нездрава склонност към хазарт, са сходни – екзалтация, като печелиш, и разочарование, като губиш. Човекът, който няма склонност към зависимост, най-вероятно ще изпита много по-ниски емоционални амплитуди.

Някои популярни хазартни игри трябва да бъдат третирани като друг тип наркотици. Ако бъдат забранени, хората, които са пристрастени, просто ще преминат на друг тип хазарт, през интернет или през казина. Едва ли ще се появи черен пазар, защото има множество други опции за хазарт. Според мен казината трябва да бъдат принудени да отделят финанси за образование на младите. Ефект би имало и ако по време на рекламата се обявяват шансовете за печалба и се изписва телефон за помощ при зависимост към хазарта.

За съжаление, близките обикновено влошават проблема, като в опита си да помогнат на зависимия всъщност го “държат над водата” и го спират да “удари дъното”. При сериозна зависимост е добре близките да не дават никаква финансова, емоционална и друг тип помощ - подслон и вършене на услуги, докато близкият не склони да се лекува.

Статистиките за различните форми на зависимост сред младите хора в модерния свят са изключително негативни. Тъкмо защото са млади, неопитни и импулсивни, хората във възрастовата група 15-34 г. са и сред най-податливите на различни зависимости - диети, алкохол, тютюнопушене, наркотици, секти, психорелигии, електронни и видеоигри, компютри, хазарт, пристрастеност към пазаруване, гледане на телевизия и дори ходене по врачки. Влияние оказват и социалната среда, психологически фактори, генетична предразположеност. Как може да се промени набиращата сила тенденция за злоупотреба с участие в хазартни игри, която лесно се превръща в зависимост и каква е превенцията за вече пристрастените? Това са едни от целите на проекта “Заложи на себе си”, в който са поканени за коментари и интервюта психолози, психиатри и лекари, които ще представят статистики, практики и личен опит за предотвратяване на зависимости.

Проектът “Заложи на себе си” се изпълнява с финансовата подкрепа на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 от Закона за хазарта за 2018 г. по договор №25-00-6/04.05.2018.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*