Английският поет от ХХ век Уистън Одън е измислил думата "топофилия". С нея обяснява защо човек го тегли към определени места, които са специални за него.

Изследване на университета в Съри показва, че поетът е имал учудваща интуиция - любовта към местата е нещо съвсем реално. Тя дори е по-силна от привързаността към скъпи за човека вещи като венчални пръстени или семейни фотографии. Причината е, че местата извикват по-добри спомени от вещите.

Учените са изследвали със скенер мозъчната дейност на 2000 доброволци, които преди и след това са попълнили подробни въпросници за любимите им места.

В доклада си, наречен "Местата, които ни изграждат", учените посочват, че са използвали технологията на ядрено-магнитния резонанс, за да проучат "как човек се привързва към дадено място, защо то става специално за него и защо нещо все го тегли натам". Отговорът е, че на тези места човек се чувства спокоен, защитен, с освободена мисъл и има усещането за задоволеност и пълнота.

Скенерът е отчитал мозъчната дейност за 20 минути, докато на доброволците са показвани по 10 снимки на пейзажи и къщи и по 10 снимки на скъпи за тях предмети. Оказва се, че човек изпитва по-голямо вълнение от гледката на местата, а не на предметите. Възбуда е регистрирана в префронталния кортекс на мозъка, който оценява позитивните и негативните емоции. А също в парахипокампуса, който позволява на човека да се ориентира в пространството като го запомня. Но най най-голяма е била възбудата в лявата амигдала - мозъчния център, който отговаря за емоциите.

86% от участниците казвали, че "това място е част от мен", а 60% - че се чувстват защитени там. 79% са признали, че мястото ги привлича като магнит. За 53% то е убежище от всекидневния живот.

"Така заключихме, че скъпите за човека места имат по-голяма емоционална стойност от скъпите му предмети. Най-ценните реликви за хората са местата, не вещите", се казва в доклада.