Наскоро в едно телевизионно предаване трима души умуваха върху рН - някакъв диетолог и две жени. Беше образец на псевдонаучно поназнайване. Ето как по-младата обясни какво е рН:

"Да го кажа най-просто: рН е наситеност с водород, колко водород има в тялото спрямо кислорода. Колкото повече е водородът, толкова по-висока е киселинността. И колкото повече е кислородът, толкова по-висока е алкалността."

Това бе леко гламав опит да се дефинира рН. Всъщност рН е мярка за концентрацията на водородни йони. Колкото по-ниско е рН, толкова по-голяма е тази концентрация. Но рН изобщо не е наситеността с водород. Нито пък колко е водородът в тялото сам по себе си или пък колко е той в съотношение с кислорода.

Младата дама смесва в обяснението си за рН ефектите от действието на една телесна система, наречена въглероден буфер. Но тя обърква високите нива въглероден двуокис в тази система с ниски нива на кислород.

После в предаването се изля потоп от съвети колко лошо е да си киселинен и колко хубаво е да си алкален.

Наистина за ензимите и другите белтъци в тялото е жизнено важно телесното рН да се поддържа горе-долу постоянно. Иначе те губят своята триизмерна структура, т.е. престават да действат. Това би било крайно опасно. Но човекът има яка система за поддържане на рН до физиологически оптималните нива и само много тежка болест може да разстрои този баланс, наречен киселинно-алкална хомеостаза. Тя има 5 елемента:

1. Въглероден буфер. Това е химическо уравнение с въглероден двуокис от едната страна и с водородни йони от другата. Ако концентрацията на водородни йони се повиши, равенството се запазва чрез производството на повече въглероден двуокис по Принципа на Льо Шателие. Този газ се издишва.

2. Белтъци. Молекулите на бeлтъците имат както положителен, така и отрицателен заряд. Т.е. те могат да се свързват с водородни йони или да се освобождават от тях според нивото на рН.

3. Хемоглобин. В киселинна среда с много въглероден двуокис хемоглобинът освобождава кислород. Той има висок афинитет за свързване с водородни йони. Щом това стане, те вече не влияят на pH. Тези йони се освобождават близо до белите дробове и заедно с въглеродните йони образуват въглероден двуокис, който се издишва.

4. Фосфорен буфер. Подобен е на въглеродния, но от едната страна на уравнението са натриевият хидрофосфат и водородните йони, а от другата са ензимът натриева хидрофосфатаза и натриевите йони.

5. Бъбреци. Чрез бъбреците от тялото се изхвърлят и водородни, и въглеродни йони.