Японец и американец откриват как Т-левкоцитите да разпознават и контролират раковите клетки, които се изхитрят да имитират нормалните, за да не са атакувани.

Представяме си имунната система като невидима вътрешна стража, която ни пази от болести, и логично на този образ я натоварваме с очакването да си върши по-добре работата, когато преизпълнява заложената й от природата програма. Това е донякъде така, макар че механизмите, по които ни помага, са много по-сложни. И нейните най-трудните за предвиждане и разгадаване алгоритми се активират при раковите процеси.

Революционна крачка в изучаването и използването на тези процеси в имунна терапия срещу рак донесе на двама учени Нобеловата награда за медицина 2018. Всяка година тя е първото отличие, връчвано в т.нар. Нобелова седмица.

Преди дни комитетът призна равностойна заслуга за създаването на нова терапия за рак на на американеца Джеймс Алисън и на японеца Тасуку Хонджо. Лауреатите се определят от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм, Швеция. Тържественото връчване ще е на 10 декември на церемония в Стокхолмската концертна зала.

Първатата Нобелова награда за медицина е присъдена през 1901 г. на германеца Елим Адолф фон Беринг за работата му върху серумната терапия, “специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта”. Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са руснакът Иван П. Павлов, германецът Роберт Кох, британецът Александър Флеминг.

Сега до тях с уникален пробив в лечението на рака се нареждат Алисън и Хонджо. В основата са имунните клетки. Те атакуват всякакви вражески “елементи” в организма - от всекидневно попадащите в тялото ни банални бактерии и вируси до дефектните собствени клетки, които ще се изродят в тумор. Колкото и това да е необходимо,

не трябва

да се поддържа

дълго прекалено

натягане на

имунитета

Най-малкото за да не се увлече и да започне да атакува собствените си клетки. Случи ли се това, се развиват автоимунни заболявания, за които се смята, че са не по-малко сложни от онкологичните. Резултат на такова объркване на имунната система са множествената склероза, диабетът тип 1, болестта на Крон, ревматоидният артрит, но и други по-малко известни заболявания.

Имунните спирачки са ни нужни и във фазата на оздравяване, когато левкоцитите - основната ни армия срещу болестни микроорганизми, са си свършили работата и трябва да прекратят атаката, за да не пострадат и нормалните ни клетки.

Като гаранция за контрол върху бойната готовност на имунните клетки те са снабдени с възможност да се обуздават, да се възпира впускането им в ненужна битка.

Нещо като

ограничителите на

педала на газта

в превозно средство - в един момент се достига лимит и по-голяма ефективност е невъзможна. Медицината си служи с формулировката имунни чекпойнт инхибитори - пунктове, които ограничават, възпират, потискат, забавят имунната реакция.

При рака мутиралите клетки успяват да се прикриват от имунната система. Заблуждават я, че не са заплаха за организма, и той поддържа автоограничителните си механизми, както би го направил за нормалните клетки.

В края на 90-те се разбра, че тялото използва собствени белтъчни вещества, с които ускорява или забавя реакцията на един от видовете имунни кръвни клетки - Т-левкоцитите, наричани и Т-клетки. Науката определи механизма като имунна регулация. Сложно равновесие между ускорители и спирачки е от решаващо значение дали сме здрави, или боледуваме.

Идеята за имунна терапия не е нова. Повече от 100 г. стотици екипи дълбаят в тази област, но до пробивите на двамата лауреати клиничните успехи са по-скромни.

Концепцията за контрол на имунните спирачки революционизира лечението.

Независимо един от друг двамата стигат до убеждението, че

трябва да се

обезсилят

спирачките

и това дава шанс на принципно нова стратегия в лечението на рака.

На базата на откритията им се създава иновативен клас лекарства, които държат туморните процеси под контрол. В живота това означава ремисия за много пациенти, при които конвенционалните лечения - хирургията, химиотерапията и облъчването не са дали резултат.

Ракът не е една болест, а стотици видове. Общото е, че винаги се изявява с безконтролно делене на клетки мутанти с капацитет за разпространение в здрави органи и тъкани. Освен това имат уникалната способност да блокират кодираната във всяка структура програма за клетъчна смърт. Нещо, което ги прави безсмъртни, за разлика от нормалните клетки. Заслугата на двамата лауреати е, че откриват как да се помогне на организма да използва собствените си сили за борба с рака.

Тасуку Хонджо открива протеин върху имунните клетки и след внимателно проучване на неговата функция разкрива, че той действа като спирачка на имунните клетки. Оттам до идеята за лечение, което изключва спирачката има само малка крачка. Терапиите, основани на неговото откритие, се оказват поразително ефективни в реалната клинична онкология.

Джеймс Алисън “прехваща” друг белтък с подобна имуновъзпираща рола. И също стига до идеята да освободи спирачката и по този начин да премахне ограничението имунните клетки да атакуват тумора.

Алисън и Хонджо показват всъщност различните стратегии с еднакъв резултат - чрез прецизиран контрол на имунните спирачките да се задайстват възможностите на тялото да се лекува само.

Иновативните лекарства променят прогнозата при поне 3 вида рак

Откритията на двамата учени революционизират не само разбирането ни за имунната система и рака, но оттласкват напред възможностите за лечение. Благодарение на насочването и контрола на естествената сила на собствената ни имунна система срещу рака се създават нови терапии. За заболявания като напреднал меланом, рак на белия дроб и на бъбреците тези имуномодулиращи лекарства обръщат прогнозата при пациенти, за които са изчерпани всички други опции, изтъкна световноизвестният британски онколог проф. Чарлз Суонтън. Той е сред учените, които възлага особени надежди на имунотерапията за лечението на белодробния карцином.

Всички Т-клетки имат рецептори, с които се свързват със структури върху туморните клетки. Така “показва” на имунната система врага и тя се активира да участва в ликвидирането на изродената клетка. Но за пълното разгръщане на имунния отговор са необходими и допълнителни протеини, които действат като ускорители на Т-клетките. Много учени са допринесли за това важно откритие и са идентифицирали различни белтъци, които функционират като спирачки на Т-лимфоцитите, като потискат имунната активация. Поддържането на прецизно равновесие между ускорители и спирачки е от съществено значение за навременно ликвидиране или “приспиване” на раковите клетки. И в същото време за недопускане на имунната защита да се престарае и да припознае погрешно за вражески собствени клетки на организма, като причини автоимунно заболяване.

Проф. Хонджо от университета в Киото проправя пътя за нова терапия, като открива протеина PD-1, който е отговорен за потискане на имунния отговор. Неговият метод за контролиране на функцията на протеина довежда до създаването на лекарства за лечение на рак на белия дроб и най-агресивни кожен рак - меланом.

По същото време, усамотен в лабораторията си в САЩ, Джеймс Алисън изучава Т-клетъчния протеин CTLA-4, който също функционира като спирачка на Т-левкоцитите. Открива антитяло, което може да се свърже с CTLA-4 и да блокира функцията му и прави логичния извод: неутрализирането на CTLA-4 ще помогне на имунните клетки да атакуват туморните, които до този момент са били защитавани от спирачките в контролните пунктове на системата, която ни пази от рак. Тази група белтъци функционира напълно различно от вариациите на PD-1, но също действа като имунна спирачка. Когато се преодолее, имунните клетки започват битката срещу безконтролното делене на раковите.

Първите имунни терапии са изключително скъпи, защото са плод на дългогодишни усилия на големи високоспециализирани научни екипи и в производството им са инвестирани огромни средства за нови апарати и технологии.

Предизвикателство са страничните ефекти от бясната битка в тялото

Имунотерапията все още е много нов метод и разгърнатите й ефекти ще стават известни тепърва. Засега учените са ентусиазирани от възможностите да вървят по пътя, който самата природа е заложила като превенция и самолечение на тялото. Подобно на всяко онколечение имунотерапиите са свързани със странични ефекти. Обяснението е, че модулаторите на биологичната реакция могат едновременно с активирането на имунната система и в резултат точно на тази масирана битка с туморните клетки да причинят рязко вдигане на температурата до критични граници. Реакцията на организма води и до драстично понижаване на кръвното. Свръхотпадналостта - понякога до степен на безсъзнание, е друга възможна нежелана реакция наред с костни и мускулни болки, алергичен шок и редица по-леки грипоподобни смущения.

Очаква се с напредването на знанията за контрола на имунните спирачки терапиите на тази база да стават все по-лесно поносими.

Всички предишни революционни към момента терапевтични подходи срещу злокачествените тумори са получавали нобелови награди. Сред тях са хормоналното лечение на рак на простатата, химиотерапията и трансплантация на костен мозък за левкемия.



Браво
10/06/2018 11:10:41

Великолепна статия. Жалко че не може да се копира!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*